Айсхендж

— Не се натъкнах на такова нещо — малко виновно измънка Ейприл, — макар да е известно, че тя следи с интерес дейността на фондацията.

— Значи и тук нищо сигурно… — проточи Илейн.

— Нещо друго? — подканих ги.

— Има — позасмя се Шон. — Една от фирмите на Холмс построи градчето на Сатурн-25, трябвало да се превърне в творческа общност. Разбира се, твърде малко художници, музиканти и писатели отишли да живеят там, а самата Холмс била подложена на унищожителни подигравки в изданията за интелектуалци за опита й да откъсне творците от обществото. Позволявали си изрази от рода на „тъпа“ и „вулгарна“. Хрумна ми, че може да се е обидила и да си го е върнала по доста особен начин.

— Аха! — възкликнах. — Ето че навлязохме в прелюбопитна територия — психиката на фалшификатора. Търсим подбудите за такава постъпка.

Андрю добави:

— Почти същото е станало и с музея „Холмс“ за външните планети, който е на Елиът Титания. Знаете колко я оплюваха за това начинание.

— Слабичко е като мотив — отбеляза Ейприл.

— Вярно — съгласих се аз. — Но случките са интересни. Пък и въпросът за подбудите е мъчен за проумяване. Един фалшификатор от деветнадесети век — Олаф Оман — е казал следното: „Бих искал да направя такова нещо, че да смутя умовете на учените.“ Тези житейски дреболии може би показват, че и Холмс е изпитвала подобни чувства.

— Но ти само предполагаш как би могла да реагира! Току-виж, презрението на интелектуалците я е разсмяло до сълзи.

— Кой пък се смее на подигравките? — ухили се Илейн.

— Някой с нейните успехи в живота — възрази Ейприл. — Щом е вложила титанични усилия в създаването на спътници около външните планети, музеят и селището за нея са били нищожно странично забавление. Защо да й пука какво говорят хората за тях? Може да огледа пространството отвъд орбитата на Марс и да види своите колонии, построени по неин замисъл — това е истинският й културен принос.

— Вероятно си права — съгласих се и аз. — Макар че хора като нея понякога се възгордяват и всеки дребен провал ги дразни неимоверно. Налага се да ви призная, че въпреки всички проучвания за Холмс не можах да открия основен, несъмнен мотив да построи Айсхендж. Почти сигурен съм, че тя го е направила, но ако е така, причината си остава загадка. Това обаче все по-малко ме учудва. Едва ли човек може да прозре причините за такава огромна фалшификация, като се рови в общодостъпните архиви много години по-късно. Значително по-вероятно е да си имаме работа с нещо лично, особено. — Въздъхнах. — Засега разполагаме само с косвените улики, които открихте. Несъмнено нещо е предизвикало промяна у нея, защото през 2550-а тя пуснала голям спътник в полярна орбита около Сатурн и оттогава живее там в уединение. Повече никакви грандиозни проекти. Май е станала отшелничка.

— Засега — изсумтя Ейприл.

— Щеше да ни е от полза, ако бе написала автобиография — обади се Андрю. — Но няма такъв текст във файловете.

— Което само по себе си е странно — побързах да отбележа. — В тази епоха на мемоари, кой не пише нищо за себе си?

— Фалшификатор? — с надежда подсказа Шон.

— Може и да е написала нещо — усъмни се Ейприл. — Само че не го е публикувала. Мнозина се въздържат да представят пред всички автобиографиите си — например Недерланд. Нали?

— Добре — казах сговорчиво. — И ти си права. Слабички сме по въпроса за подбудите. Но като ги добавим към конкретно установеното и качествата, които фалшификаторът непременно притежава, тя остава почти единствена в списъка. Има достатъчно голяма организация, за да потули изчезването на един-два кораба за няколко години. И наистина е необяснимо, че два нейни кораба са спрени от полети за цели пет години! Нейната фондация подпомага изследванията, които да потвърдят теорията за Давидов или поне да я измъкнат от блатото. Миналата седмица се обадих по видеофона на баща й Йоханес Токенер. Още живее на Марс. Институтът плати сметката за разговора. Попитах го дали е писал нещо за дъщеря си и дали бих могъл да го прочета. Каза, че никога не се е занимавал с това. Обясних му, че искам да напиша очерк за нея, и го попитах съгласен ли е да ми даде информация за младостта й. Отвърна, че предпочитал да не говори на тази тема. Настоях поне да ми каже кога е родена. Според него през 2248 година. Учуди се, че не съм намерил регистрацията, но предположи, че документите са унищожени по време на гражданската война.

Шон подсвирна.

— Годината, написана на паметника!

— Точно така. Рождената й година е издълбана на Айсхендж. И това може да е съвпадение, но станаха твърде много. Вече съм сигурен.

По-късно вечерта, след като прекъснахме замалко дискусията и пийнахме, Ейприл подхвана отново:

— Ти май само налучкваш.