Айсхендж

„Липсват достоверни данни за действителната възраст на Айсхендж. Така е, защото повечето методи за датиране са създадени от археолози, занимавали се с вещества и процеси на Земята. Някои са били приспособени и за условията на Марс, но на планетарните тела без атмосфера повечето от тези измерими процеси просто не протичат.

Установено е, че ледът, от който е направен Айсхендж, е на около два милиарда години. Но се оказа значително по-трудно да определим кога тези ледени късове са изсечени и поставени на Плутон. Две промени в ледените колони ни предоставят възможност за датиране. Първо, известно количество от леда е сублимирало спонтанно, обаче при седемдесет градуса по Келвин този процес е извънредно бавен и в случая с Айсхендж трудно измерим. (Това показва, че мегалитът не е древен, с което се опровергават теориите за «праисторическия» му произход, но не ни помага да определим точно кога е създаден.)

Бяха направени опити да се измери втората промяна в леда, а именно следите от падащите микрометеорити. Професор Мунд Столуърт с помощта на професор Хялмар Недерланд и фондацията «Холмс» създаде метод за отчитане на интензивността на процеса и твърди, че по този начин е определил възрастта на мегалита. Но подобен метод може да се опира само на детайлно запознаване с местните условия, за да бъде точен. Столуърт е предположил — и това си остава предположение — че интензивността на микрометеоритната бомбардировка е постоянна и във времето, и в пространството. След това е извършил множество измервания на повърхността на Луната и на астероидите, за да определи стойностите на процеса за кратки периоди. Според изчисленията му микрометеоритите са падали върху Айсхендж хиляда години, плюс-минус петстотин. Това измества датата на създаването на мегалита поне сто и петдесет години преди 2248-а, но според Недерланд е достатъчно близо до неговата теория.

Основният проблем обаче при този метод на датиране (като оставим настрана факта, че се опира само на едно предположение) е възможността Айсхендж да е бил изложен изкуствено на подобно влияние като част от плана за укриване на истината. Микрометеоритите се състоят преди всичко от въглероден прах. Шепа от него, пуснат от височина стотина метра над мегалита, ще има точно същото въздействие, както и естественият процес в продължение на хиляда години. Не е възможно да се установи разликата.

Подобна предпазна мярка срещу разобличаване веднага би хрумнала на създателите на Айсхендж, ако са искали да го представят за по-стар, отколкото е, тъй като само въздействието на микрометеоритите би се забелязало за толкова кратък период. По онова време методът не е бил развит (и все още не е според мен), но всички са знаели за микрометеоритите и са могли да предвидят как да се справят с подобно бъдещо затруднение, особено като си припомним какви старания са вложени в тази фалшификация…“