Айсхендж

Двамата вдигнаха стиковете и след секунди топките изчезнаха в далечината.

— Приятели, а как разбирате дали сте улучили?

— Виж, Кони, тук имаме радарен екран, който ги следва до хоризонта. Ще се появят в зеления кръг, ако попаднат в целта. Ей, май ще улучим…

На зеления кръг нямаше нито следа от топки, Филип и Арафура се обезсърчиха.

— Е, имате ли планове за други нововъведения?

Филип веднага се оживи.

— Ами мислехме си дали да не играем от Йо и да целим Червеното петно на Юпитер вместо дупка. Там няма никакви проблеми с притеглянето…

— Да, това се казва удар! Засега край на предаването от Хеба, за вас коментираше Кони Макдауъл…

Платеното от мен време изтече и в кабинката притъмня. След малко служителят влезе да ми напомни, че трябва да се махна, защото така си и седях с увиснала челюст. Шокът на прозрението. Скочих и се разкикотих.

— Това е! — възкликнах. — Топки за голф!

Човекът само ме изгледа и поклати тъжно глава.

Само след месец в коментарната рубрика на „Откъси“ се появи дълго мое писмо. Бях го съчинил за броени дни. Ето част от него: