Аленото цвете и бялото

„Но аз съм баща!“ крещи умолително един от осъдените на гибел мъже в романа, мятайки се безпомощно, завързан от героинята за китките и глезените. „Имам син и дъщеря, които ме чакат у дома!“

— Да беше помислил за това по-рано — казах аз и срязах ризата му с наточената си като бръснач ножица. Работех много съсредоточено, плъзгайки ножицата напред-назад по косматия му корем.

— Виж, не е ли красиво? — попитах аз и повдигнах пред очите му парчето риза, изрязано във формата на пеперуда. Двете крила на пеперудата се крепяха на едно копче.

— За Бога, помисли за децата ми!

Облегнах се на гърдите му, забила лакти колкото може по-силно в тях и заговорих право лицето му така, че горещият ми дъх го накара да замига:

— Няма надежда за децата на този свят — засъсках аз яростно.

— Ако е момче, ще стане мръсна свиня като теб. Ако е момиче, ще бъде омърсено от някоя свиня като теб. За тях би било най-добре изобщо да не са се раждали; но щом са се родили, най-добре е да умрат невинни.

Шугър изпъшква, засрамена от истеричните изстъпления на някогашната Шугър. Редно би било да хвърли и романа в пламъците, но не може да се принуди да го стори. При това двата пожертвани вече дневника на Агнес горят толкова бавно! Освен това миризмата става много силна, а живите въглени се покриват с късове разкривен, почернял картон. В тази стая има прекалено много забранена литература; ще й трябват часове, ако не и дни, за да изгори всичко, а димът и миризмата биха привлекли вниманието на прислугата. С примирена въздишка Шугър тиква романа заедно с няколкото спасени от унищожение дневници обратно под леглото.

В най-дълбоката нощ, от сърцето на мрака се протяга нечия ръка, хваща Шугър за бедрото и започва леко да я разтърсва, за да я събуди. Тя простенва тревожно на сън, в очакване да чуе как майка й казва: „Вече няма да трепериш от студ…“. Но майка й мълчи. Вместо това в тъмнината се разнася плътен мъжки глас:

— Съжалявам, Шугър — казва той. — Моля те, прости ми.

Шугър отваря очи, но установява, че се е завила презглава, главата й е увита в чаршафа и е прегърнала корема си с ръце. Измъква глава навън, задъхана, примижавайки в светлината на лампата.

— Какво? Какво? — мънка тя.

— Прости ми, задето се държах така грубо с теб — повтаря Уилям. — Не бях на себе си.

Шугър сяда в леглото и прокарва пръсти през разчорлената си коса. Дланта й е гореща и потна, а скритият й под завивките корем е обзет от внезапен хлад, защото ръцете й ги няма, за да го топлят. Уилям поставя лампата върху скрина и сяда на леглото, до краката й. Челото и носът му хвърлят черни сенки над очите и устата му, докато говори.

— Припаднах в града. Бях прекалил с пиенето. Трябва да ми простиш.

Въпреки настоятелното желание да сподели нещо с нея, гласът му остава равен и потиснат, сякаш я съветва да не мисли лошо за покойници.

— Да, да, разбира се, любов моя — отвръща тя и се привежда напред, за да поеме ръката му.

— Обмислих мнението ти — продължава той глухо, — че за Софи ще е добре да излиза по-често заедно с… нас двамата.

— Така ли? — пита Шугър. Поглежда часовника над главата му — два и половина сутринта. Какво, в името Божие, е намислил по това време? Разходка с екипаж — те тримата по нощници се наслаждават на осветените от газени фенери улици на предградието, а Чийзмън им пее някаква мръсна песенчица вместо серенада?

— Т-т-така че уредих — Уилям измъква ръка от нейната и започва да рови с пръсти в брадата си, разбрал, че заекването му се връща, — да п-п-посетим м-м-моята фабрика за сапун. Ще дойдете двете със Софи. Утре с-с-следобед.