Аллах ил Аллах!

— Мътилката го взела! Тогаз не мога я подари на Мохамад ас Садок. Но я по-скоро види, дали тоз’ туарег още в него сребърен австрийски талер.

Парите скоро се намериха в дисагите на седлото. Естествено полковникът ги върна на шейха, който побърза да ги прибере.

Бен Хамалак не бе пострадал особено. Когато отново дойде на себе си, видя, че е вързан като своя спътник, който лежеше до него. Шейхът го заплю в лицето, както обичат да правят бедуините и изруга:

— Ти си куче и си син и внук на кучка! Ти плю на гостоприемството и обра хора, от чиито хляб и сол яде. Ще те съдят старейшините на племето, а също Хилуя и Халуя, чиито воини си избил.

— И аз също — добави Крюгер Бей, но този път на арабски, който, както вече е известно, отлично говореше. — Ти ме измами и вместо хурия ми продаде една старица. Дано душата ти се пържи в геената, докато там има огън! Аллах инхалак, йа калб — Аллах да те унищожи, пес такъв!

Изпратих кабира да доведе Халеф и камилите. После направихме по-продължителна почивка, за да може Хилуя да възстанови силите си. Вечерта заедно със спасената девойка се върнахме в дуара на хомрите, където пристигнахме в полунощ.

През тази нощ не успяхме да мигнем. Шейхът бе извън себе си от радост, че си бе възвърнал своята скъпоценна собственост. Естествено тази радост се предаде на цялото племе и една нова почерпка с фурми и лагми накара обитателите на лагера да изпаднат в истинско празнично настроение. Шейхът непрекъснато ме уверяваше в приятелските си чувства към мен и постоянно ме канеше да му гостувам колкото си искам. Големи усилия ми струваше да го принудя да проумее, че времето ми е ограничено, и че скоро трябва да продължа пътя си.

Двамата туареги далеч не се чувстваха тъй добре като мен и Халеф. С вързани крака и ръце те бяха охранявани от двама пазачи в една шатра. Очакваше ги тежко наказание.

А Хилуя?

Заради нея още на следващия ден изпаднах в доста трудно положение. Красивата бедуинска девойка беше разбрала, че се каним през Куфарах да стигнем до Египет. Тази посока съвпадаше горе-долу с пътя, по който първоначално Хилуя бе смятала да поеме заедно със своята придружителка, за да отиде при сестра си, Повелителката на пустинята.

Намеренията й бяха осуетени от нападението на туарегите, при което бяха загинали всички бени аббаси. И ето че сега тя бе безпомощна, останала почти без никакви средства. Всъщност много добре разбирах желанието й да се присъедини към нас, ала това никак не подхождаше на намеренията ми. Естествено, че пътуването в компанията на двете жени нямаше да е така бързо, както ми се искаше, и освен това щеше да ни се наложи за едно или друго да се съобразяваме с тях, което щеше да ни създава и допълнителни пречки. Ето защо без колебание отказах.

Но неочаквано жените получиха подкрепата на един застъпник, за когото не бях помислил, а именно — на моя Халеф.

— Сихди, — упрекна ме той, — нима ще изоставиш двете дъщери на бени аббасите в такава беда? Не го очаквах от теб.

— Но ти сигурно сам разбираш, че те само ще ни пречат.

— Давам ти право. Обаче, от друга страна, тяхното присъствие ще ни бъде от полза.

— Не проумявам как.

— Моля те, сихди, напрегни си малко ума! Дъщерята на шейха няма да ни бъде в кой знае каква тежест, защото си има прислужница. Ще ни се наложи само да правим малко по-къси дневни преходи. Но от друга страна присъствието им ще ни донесе неоценима изгода. Когато се установяваме на лагер, както и при приготвянето на храната, те ще ми отнемат голяма част от работата.

— За мен е нещо съвсем ново, Халеф, че си започнал да се грижиш за собственото си удобство. Ами за какво съм те взел със себе си, теб, моя закрилник, а?

— Не ме разбирай погрешно, сихди! — припряно отвърна Халеф. — Сам знаеш, че за теб върша всичко с голямо удоволствие.

— Всъщност каква ти е целта, за кого си се загрижил повече — за дъщерята на шейха или за нейната прислужница? Халеф, Халеф, струва ми се, че и теб ще те сполети съдбата на твоя баща и на твоя дядо, и че от нея няма отърваване!

— Защо? Не те разбирам.

— Е, ами помисли какъв е бил резултатът от техния хаджилък до Мека! Те и двамата са искали да станат хаджии, но не стигнали далеч, защото всеки от тях си взел пътем жена, и е трябвало да се връща. И ти си на път много скоро да станеш техен наследник и в това отношение.

— О, сихди, — засмя се Халеф, — няма защо да се боиш за мен! Би трябвало да познаваш своя Халеф като по-умен човек. Знам много добре, че един беден бен араб като мен никога не бива да вдига поглед към дъщерята на православния шейх на бени аббасите.

— Значи всичко е ясно! Защо тогава толкова много настояваш да вземем двете жени с нас? Не ми се вярва да го правиш само от състрадание. Познавам те твърде добре.

— О, сихди, каква голяма предубеденост трябва да има в мислите ти към твоя Халеф, та да ме смяташ за неспособен на всяка безкористност! Но ще ти призная най-искрено, че не си дотам неправ и… и…

— Е? И какво?