Аллах ил Аллах!

— Сихди, знам много добре, че Хилуя е роза, чийто аромат не е за мен. Тя цъфти в затворена отвсякъде градина. Но въпреки това никой не може да ми забрани отдалеч да й хвърлям по някой поглед и да се наслаждавам на красивата й външност. Никой човек не може да е чак толкоз безсърдечен, а и ти също не можеш, скъпи сихди! И така, вземи я с нас!

Хитрецът му с хитрец! При последните си думи той така особено ме погледна отстрани, че съвсем точно разбрах, какви мисли му минаваха през главата.

Още миналата вечер беше споменал, че Хилуя щяла да ми подхожда за жена. Той имаше истинска мания да ме направи богат, прочут и уважаван. Ала най-голямо усърдие проявяваше тогава, когато наблизо се намираше някое хубавичко женско същество. Но тези негови маниери отдавна не ме смущаваха. Напротив! Макар понякога Халеф страшно да ми досаждаше с опитите си да ме спечели за исляма, все пак те повече ме развеселяваха, отколкото ме ядосваха. В случай че се съгласях с неговите намерения, несъмнено ме очакваха немалко тайни удоволствия, особено що се отнасяше до напразните му усилия да ме събере с Хилуя, като по този начин се надяваше да направи и значителна крачка към изпълняването на заветното си желание да ме превърнат в мюсюлманин.

Неприятностите, които можеха да се очакват, ако вземехме с нас двете жени, се компенсираха с очакваните весели и забавни сцени по време на дългото и еднообразно пътуване. Но те се компенсираха и със споменатите от Халеф предимства, които в крайна сметка, ако мислех за собственото си удобство, не биваше да омаловажавам. Въпреки всичко си дадох вид, че имам и други възражения.

— Но, Халеф, ако вземем двете жени, това ще ни струва много пари, повече, отколкото имам. Не забравяй, че би трябвало да им купим две джамали с тахтируани13! А подобни разходи не са по кесията ми.

— Сихди, колко съжалявам, че акълът ти е толкова къс! Та нима шейхът на хомрите не стана твой приятел, защото единствено на теб трябва да благодари, че си получи обратно любимата кобила здрава и читава? Нима е необходимо нещо друго освен да кажеш няколко думи на Ага ал харас14, за да получиш от него всичко, каквото си пожелаеш?

— Халеф, не преувеличавай!

— Изобщо не преувеличавам. Но нали видях както каква почит изпитва към тебе шейхът, така и с какво уважение се отнася към теб Повелителя на войнството. А нима не принадлежи и цялата собственост на двамата пленени туареги на дъщерите на бени аббасите, които по тяхна вина са загубили всичко? Вярно, то не е кой знае колко много, но е достатъчно, за да се купят две джамали заедно с полагащите се тахтируани. И така, сам разбираш, че цялата история няма да ти струва нито един австрийски талер.

— Ами хранителните провизии?

— Стига да поискаш, хомрите ще ти ги подарят. Добре те познавам и ми е известно, че си твърде горд, за да изразиш подобна молба. Но остави това на мен! И тогава ще видиш, че нашите животни едва ще са в състояние да носят запасите от фурми, които ще получим. И така, ще се съгласиш ли да вземем с нас двете банат ал аббас?

— След като ми представи цялата работа в толкова изгодна светлина, вече нямам нищо против. Надявам се да не се разкайваме за разрешението ми.

Моето съгласие предизвика буйната радост не само на Халеф, но и на младата девойка, а и на нейната прислужница. Изглежда Хилуя изобщо гледаше на мен като на свой ангел хранител, чието най-естествено задължение бе да се грижи за нея и да я предпазва от всякакви опасности.

Ето защо, когато след два дена напуснахме дуара на хомрите, ние наброявахме общо петима души, включително и водача, който ни даде шейхът.

Вече бяхме възнаградили предишния си кабир, а освен това той получи и богат подарък от прещастливия шейх.

След аср, следобедната молитва, тръгнахме на път. Шейхът и Крюгер Бей също възседнаха своите животни, за да ни придружат на известно разстояние. След два часа спряхме. Нашите изпращачи трябваше да поемат обратно, ако искаха да се върнат в дуара, преди да се стъмни. С кратки, но добронамерени думи, шейхът се сбогува с нас. За някои неща трябваше да ми е благодарен, но пък и аз му дължах немалко.

Както беше предрекъл Халеф, Хилуя и нейната прислужница действително бяха толкова добре съоръжени и подготвени за ездата ни през пустинята, че вероятно нямаше да ни пречат и бавят. Двете жени разполагаха с превъзходни камили, на които просто си личеше, че напрежението и усилията на предстоящото дълго пътуване ще са напълно по силите им. Погледът им беше бистър и бодър, а гърбиците им бяха добре закръглени от натрупаната мас.

Конят на Халеф, както и моят с мъка не изоставаха от тях. Една товарна камила носеше нашите вещи и провизии.

Крюгер Бей не можеше да се сбогува с нас тъй набързо както шейха. Той хвана и двете ми ръце, започна да ги стиска и мачка така, сякаш бяха тесто, а накрая каза: