Ангелиада

— Не. Мисля, че повече предпочита да види самия себе си в комодорската туника. — На лицето на Камбъл се изписа нещо като отвращение. — Искаше да разбере на чия страна бих застанал, ако подобно нещо се случи. Дали ще подкрепя един бунт срещу законната власт, това беше смисълът на думите му.

— Интересно — промърмори Леши. — Благодаря ви за честността. И няма да ви попитам какъв е бил отговорът ви.

Лицето на Камбъл леко се изчерви.

— Сър…

— Достатъчно. — Леши се обърна към пулта си, завъртя креслото си с гръб към Камбъл и направи справка за изразходваното гориво през последните четири часа.

Най-накрая се бе случило. Назряваше от много време, но едва сега Телторст бе готов да нанесе решителния удар. И явно бе достатъчно уверен, че удобният момент скоро ще настъпи, щом си позволяваше да приказва пред висшите офицери.

Леши въздъхна и се замисли за времето, когато бе получил първото си назначение и бе стъпил на борда на първия си кораб. По онова време Мирският отбранителен флот беше точно това — защитна стена за хората на Земята и съюзните ѝ светове. Висшият съвет наистина беше висш, а не само на име, а Адюторите — обикновени правителствени съветници, занимаващи се с финансовите въпроси.

Днес, почти половин столетие по-късно, всичко се беше обърнало наопаки. Основната цел на военната машина бе завоеванието, а стратегията и тактиката се движеха от съображения за пари, богатства и печалби. Пари, за да се напълни вечно празната мирска хазна, богатства за хората в сянка, които бяха истинската власт зад Съвета. Печалби, които незабавно се използваха за финансиране на следващото завоевание.

„Комитаджи“ бе построен с една-единствена — цел да бъде толкова огромен и ужасяващ, че само появата му да накара непокорните колонии да се предадат, без да е необходимо да се хабят напразно ценни ресурси за унищожаване на безсмислена съпротива. Вероятно още докато с нежелание бяха отпуснали парите за построяването му, Адюторите бяха чакали с нетърпение деня, в който да могат да сложат ръка върху него и да не се съобразяват с военните.

Изглежда, този ден бе настъпил. И Телторст беше готов да направи своя ход.

Тази мисъл беше толкова изненадваща, че сигурно би поразила и самия Телторст, ако я чуеше. Командир на кораб да предаде кораба си на един цивилен — особено на някакъв нафукан, невеж и сребролюбив Адютор — абсолютно недопустима мисъл за младия лейтенант Леши.

Но старият комодор Леши ясно можеше да види пътя, по който бе поела вселената. През последните тридесет години Адюторите винаги излизаха победители и трупаха все повече и повече власт и влияние. Бавно и методично принудиха всеки гражданин на Мира — от последния скитник до депутатите в самия Висш съвет — да мислят единствено от гледната точка на печалби и загуби.

А на Леши му беше омръзнало да се бори с тях.

Може би Телторст щеше да се окаже компетентен командир. Може би не. Но и в двата случая сега не беше време за битка за власт, която да раздели хората му на две противопоставящи се групи. Не и пред лицето на вражеска сила.

Защото независимо колко некомпетентен се окажеше Телторст, дори той не би могъл да постави „Комитаджи“ под сериозна заплаха, дори с помощта на всичките сили на ЕмОт. Най-много, ако съвсем оплескаше нещата, просто да забави малко домогванията на Адюторите към тотална власт.

Нека тогава Адюторът получеше своя звезден миг. А междувременно истинският командир на „Комитаджи“ имаше да изпълнява план за нападение. Той затвори данните за изразходваното гориво, извика последните доклади от Тактическия отдел и започна да чете.

Чандрис познаваше достатъчно добре предстартовите процедури и дежурните екипи и осигури влекач без много излишни въпроси. Наложи се да прояви малко изобретателност при стартовата чиния, където чакаше изумителна опашка, но и там се справи отлично.

Много бързо обаче стана ясно, че никакъв чар и хитроумие не са в състояние да им осигурят катапултиране до Ангелиада.

— Стига шеги, „Газела“ — непреклонно каза операторът. — Не четете ли докладите на собствената си агенция? Всички полети до Централа Ангелиада са прекратени. Точка. Край на коментара. Затваряме файла.

— Тогава ви препоръчвам да го отворите отново — остро каза Чандрис. — Това е спасителна операция, наредена от самия Върховен сенатор Форсайт и носеща код синьо-три.

— Каква операция? — Гласът на оператора продължаваше да е непреклонен, но Коста долови как в него се прокрадва леко колебание.

— Глух ли си бе? — извика Чандрис. — Това е спасителна операция. Някой се сетил да преброи главите в совалката и се е оказало, че са забравили една бройка на Централата. Трябва да я измъкнем.

— О, мамка му! — измърмори операторът. — Кой е?

— Старши свързочник Жизел — каза Чандрис. — Познавате ли я?

— Срещал съм я — каза операторът. — Не си заслужава спасението, ако питате мен.

— Очевидно Върховен сенатор Форсайт не споделя мнението ви. И така, ще ни пуснете ли да минем, или да го извадим от заседание, за да ви обясни лично какво означава синьо-три?

— Добре, добре, приближете се — предаде се операторът. — Настройвам катапулта.