Ангелиада

— Реймонт, сър. Диспечер на катапулта за Централа Ангелиада. Вече… е, малко е късно, сър, вече се прехвърлиха. Просто се питах дали искате да пратите с тях резервна совалка. По-точно след тях.

— Ако мислите, че се изразявате смислено, грешите — изръмжа Форсайт. Нямаше време за игри. — За кого и за какво става дума?

— За спасителната операция, сър — каза Реймонт. — Код синьо-три. Жената от „Газела“ каза…

— „Газела“ ли? — прекъсна го Форсайт.

— Да, сър. — По гласа на Реймонт можеше да се съди, че изведнъж е получил проблеми с дишането. — Каза, че някой бил останал забравен на Централата и че вие лично сте наредили — спасителна акция, макар че катапултът официално е затворен, обаче код синьо-три е с върховен приоритет пред другите заповеди… — Гласът постепенно заглъхваше.

— Разбирам — Гласът на Форсайт прозвуча по-спокойно, отколкото очакваше. Изцяло заангажиран с приближаващата заплаха, той съвсем беше забравил за Коста и теориите му за Ангелиада. — Кога се прехвърлиха?

— Преди около две минути, сър. Да изпратя ли совалка? Можем да я подготвим за петнадесет минути.

Форсайт погледна тактическия дисплей.

— Не, не е необходимо.

— Някой от бойните кораби може да стигне дори още по-бързо — предложи Реймонт. — Можем да рекалибрираме, докато стигне дотук…

— Казах, не е необходимо — твърдо повтори Форсайт. — Затворете катапулта, но оставете мрежата да работи. Рано или късно ще поискат да се върнат.

— Да, сър. Аз… да, сър.

Форсайт затвори телефона и с периферното си зрение забеляза, че генерал Рошманов е изчезнал някъде по време на разговора.

— Коста ли? — тихо попита Пирбазари.

— И Лалаша, и „Газела“ — потвърди Форсайт. — Отишли са при Ангелиада.

— Ясно. — Гласът на Пирбазари изведнъж стана твърд. — Все пак трябваше да изпратя някого при доковете.

Форсайт се намръщи. Изражението на помощника му точно съответстваше на тона му.

— Какво имаш предвид, Зар?

— Можехме да ги спрем — каза Пирбазари точно толкова силно, че Форсайт да може да го чуе сред околния шум. — Вместо това го пуснахте да си иде. Доказан мирски шпионин. И вие преднамерено го пуснахте. Чак на Ангелиада, където много удобно няма да се пречка, когато „Комитаджи“ се озове тук.

— В какво точно ме обвиняваш? — тихо попита Форсайт.

— Просто се питам дали не сте сключили някаква сделка с него — каза Пирбазари. — Ако е така, не би ли трябвало и останалите от нас да са в течение?

Форсайт го гледаше и една част от него искрено се възхищаваше колко непредсказуемо се развиват събитията. От едно решение да не носи ангел… и сега бе заподозрян в предателство.

— Аз не правя сделки — каза той накрая. — Но може би трябваше да го сторя.

Пирбазари присви очи.

— Какво означава това?

— „Комитаджи“ е невероятно оръжие — каза Форсайт. — Много мощно, много опасно. Но, както всички толкова обичат да отбелязват, Мирът не иска да разрушава, а да завладява.

Той посочи нагоре към небето.

— Ангелиада е нещо различно. Тя вече атакува няколко ловни кораба, а сега, изглежда, е подложила на обстрел и Централата.

— Ако приемате теорията на Коста — изсумтя Пирбазари.

— Доктор Фрашни потвърди думите на Коста за експеримента — напомни му Форсайт.

— Има много път от логическа верига от девет ангела до вбесен убиец в образа на черна дупка — възрази Пирбазари.

— Вярно е — съгласи се Форсайт. — И първата стъпка по този път е да се съберат още данни. Точно това, което прави Коста.

— Така твърди той — контрира Пирбазари. — А може би просто иска да се измъкне.

— Не — твърдо каза Форсайт. — Помисли малко. Всички ловни кораби са по доковете си, което означава, че би могъл да избере който си пожелае. Защо да се спира на „Газела“, която е логично първото място, откъдето ще започнем да го търсим?

— Може би защото е знаел, че няма да го търсим — направо каза Пирбазари.

— Взел е „Газела“, защото апаратурата му е там. Отишъл е да разбере какво става.

Очите на Пирбазари все още бяха твърди, но Форсайт забеляза, че част от подозрителността му изчезва.

— И не защото сте му предложил сделка да стои настрана от битката?

Форсайт изсумтя.

— Ако смяташ, че точно сега около Централата е по-безопасно, отколкото да се изправиш пред „Комитаджи“, защо не отидеш и ти там?

Устните на Пирбазари се свиха.

— Това беше неуместно, господин Върховен сенатор.

— Също както и твоите думи, Зар — каза Форсайт. — Сега на чисто ли сме?

Пирбазари сякаш го преценяваше с поглед.

— Засега.

— Добре. Да видим тогава дали онези кораби са заели позициите си.

Чандрис никога не беше стъпвала на Централа Ангелиада, но бе изучавала схемите по време на по-спокойните часове от лова. Придвижването на „Газела“ в позиция за скачване без помощ отвътре беше истинско предизвикателство, но тя се справи само след няколко несполучливи опита. Връзката между стационарния док и въртящия се основен цилиндър на станцията също не беше от най-лесните за преодоляване, но се промъкнаха без особени инциденти, ако не се броеше натъртеният гръб на Коста.

— Ама че място — надвика Коста трясъка на гама-лъчите, докато отиваха към стълбата, водеща към командния сектор. — Дежурството тук трябва да е било голям купон.