Ангелиада

— По-добре се молете да го направят — каза Леши. — Ако решат да се бият, плячката за вашите приятели — грабителите в Съвета — ще е много по-малка.

Очите на Телторст блеснаха.

— Как смеете да говорите по такъв начин за Адюторите? И как смеете да заявявате, че сте имали заповед да дойдете тук? Това не е нищо друго освен безсрамен опит да си спечелите слава. Тук, в разгара на…

— „Комитаджи“, говори Върховен сенатор Аркин Форсайт от Лорелей — прогърмя дълбок глас от десетките високоговорители на командната зала. — Какви са условията ви за капитулация?

— Пълна и безусловна, разбира се — обади се Телторст преди Леши да успее да отговори. — Незабавно оттеглете бойните си кораби…

— Говори комодор Леши, господин Върховен сенатор — прекъсна го Леши. — Погрешно разбирате целта, поради която сме тук. Не става дума за капитулация, а за връщане на отделилите се колонии в семейството на Мира.

— Чудесно решение, биха казали някои — коментира Върховният сенатор.

— Може би. Както и да е, това е самата истина. След вашето приемане незабавно ще получите същите права и привилегии, които има всеки друг свят и човек в Мира.

— И същите задължения, предполагам?

— Не съществуват права без съответните задължения — напомни му Леши.

— Да, разбира се — каза Форсайт. — Бих искал да обсъдим подробностите преди да вземем окончателно решение.

— За какви решения изобщо става въпрос? — с цялото си презрение се намеси Телторст. — Вашите сили си недостатъчни…

Леши рязко даде знак на свързочния офицер и микрофонът на Телторст моментално беше изключен.

— Комодор…

Леши го прекъсна с яростен поглед.

— Моите извинения, господин Върховен сенатор. С готовност ще обсъдя подробностите с вас. Ще допусна до „Комитаджи“ невъоръжена совалка с вас, един пилот и не повече от двама ваши спътници. Ескорт от изтребители ще ви насочи към съответния док.

— А след това?

Леши твърдо се усмихна.

— Независимо от изхода на преговорите и независимо от вашето решение, вие и вашите спътници ще бъдете върнати невредими на Сераф преди да бъде предприето каквото и да било ответно действие от наша страна. Имате думата ми.

— Съгласен съм, господин комодор — последва отговорът след съвсем кратка пауза. — Ще пристигна след час.

— Очаквам с нетърпение срещата ни, господин Върховен сенатор — каза Леши. — Край на връзката.

Направи знак на свързочния офицер и микрофонът се изключи.

— Разбирате ли що за идиотщина направихте! — почервенял от ярост викна Телторст. — Той знае какви са правата и задълженията — изложихме ги пред тях месеци преди да затворят системите си за нас. Единствената му цел е да протака, да спечели още време за подготовка.

— Подготовка на какво? Не разполагат с нищо, което да има и най-малък шанс срещу нас.

— Може би очакват подкрепления — рязко каза Телторст. — Ако не сте забравили, има още четири емпирейски системи с бойни кораби!

Леши поклати глава.

— Няма да има никакви подкрепления. Вече знаят, че сме тук, или най-малкото го подозират, и всяка система се мъчи да подготви собствената си отбрана. Никой не разполага със свободни кораби или войници, които да изпрати на помощ на другите.

— Значи просто ще позволите на този Върховен сенатор да ви манипулира да спрете атаката?

— Ще се опитам да го убедя да приеме бъдещето на този свят — поправи го Леши. — Ако това не ви харесва, не е необходимо да участвате в преговорите.

— О, ще участвам — спокойно обеща Телторст. — Не бих изпуснал нито дума от тях. Нито дума.

Седяха един до друг вече двадесет минути, всеки съсредоточил се върху собственото си четиво. Чандрис най-сетне приключи със своето ръководство и вдигна глава.

Гама-пращенето бе станало по-силно. Много по-силно.

Като се движеше безшумно, за да не пречи на Коста, тя стана и отиде до навигационния пулт. На монитора Ангелиада изглеждаше по-ярка и по-свирепа от всякога, но това пак би могло да се окаже оптическа илюзия. Тя седна пред пулта и извика някои данни.

Не беше илюзия. Ангелиада наистина се приближаваше.

Опасно бързо.

Чандрис преглътна болезнено, насили треперещите си пръсти да заработят и стартира програмата за проекция. Коста очакваше, че ще са им нужни общо два часа, за да могат да изхвърлят Ангелиада от системата. Значи още час и четиридесет минути. Въпросът беше дали разполагат с тези сто минути.

Компютърната екстраполация бе бърза, точна и недвусмислена. Не разполагаха със сто минути.

А точно със седемдесет.

Тя провери резултата още веднъж, и още веднъж.

Но всеки път проекцията беше една и съща. Много преди да могат да направят първата си стъпка, всичко щеше да свърши.

Погледна Коста. Той можеше да избяга, след като двамата с Ханан го измъкнаха от офиса на Форсайт. Можеше да изчезне в Шикари Сити или някъде извън града и да изчака приятелите си от Мира да пристигнат. А те много скоро щяха да го направят.

Но вместо това той бе рискувал всичко, за да дойде тук. Бе рискувал живота си, за да се опита да помогне нн хората на Сераф. Как да му каже, че жертвата му е безсмислена?

Внезапно, сякаш усетил мислите ѝ — или просто бе забелязал отсъствието ѝ — Коста рязко вдигна глава.