Ангелиада

— Това не е просто военно начинание — възрази Пирбазари. — Тази тяхна практика да поглъщат светове е колкото военна, толкова и политическа. А вие сте експерт по политическите въпроси.

Форсайт въздъхна.

— Какво искаш да кажа? Нали все някой трябва да иде.

Раменете на Пирбазари леко се свиха.

— Значи тръгвате сам?

— Не съм чак толкова храбър — каза Форсайт. — Ще взема Ронион.

— Ронион — повтори Пирбазари и отново го изгледа многозначително. — Интересен избор. Не мисля, че ще можем да събудим съчувствието на Мира.

— Нима мислиш, че той затова е все още с мен? — горчиво попита Форсайт. — От съчувствие?

— Преди не. Но тогава си мислех и че ви познавам. Сега… — Погледът на Пирбазари се спусна към медальона — Сега вече просто не знам какво да мисля.

— Тогава просто ми се довери.

— Винаги съм ви се доверявал. Винаги съм вярвал, че желаете единствено доброто за хората на Емпирей. — Той отново хвърли поглед към гърдите на Форсайт. — Сега не съм толкова сигурен.

— Това е единственото, което искам, Зар. — Сърцето му се свиваше. Сега, когато целият Емпирей заплашваше да се срути около тях, той внезапно разбра, че приятелството и лоялността на хората му са единственото, което му е останало. Единственото, което може би е останало на всички. — Повярвай ми. Дай ми само този последен шанс. Моля те.

Пирбазари пое дълбоко дъх.

— Предполагам, че нямам кой знае какъв избор, нали? Добре, господин Върховен сенатор. Просто… късмет.

Форсайт докосна ръката му.

— Скоро ще се върна — каза той и понечи да тръгне.

— Господин Върховен сенатор?

— Да? — обърна се Форсайт.

— Когато се върнете — меко каза Пирбазари, — ще си поговорим много обстойно за всичко това. Много обстойно.

— Съгласен — кимна Форсайт.

Натисна бутона на комуникатора, за да извика Ронион, и тръгна към чакащия го генерал Рошманов. Гърбът му бе неестествено скован.

Не, Ронион нямаше да дойде с него, за да се опита да изтръгне някакво съчувствие от ледените сърца на мирските нашественици. Но ако от тази конфронтация излезеше някое чудо, може би именно Ронион щеше да е онзи, който държи ключа.

Естествено Пирбазари не разбираше това. Но и Форсайт не би могъл да му обясни, че Ронион е човекът, който носи ангела.

А може би не бе необходимо да обяснява. Може би Пирбазари вече знаеше.

И докато крачеше след генерал Рошманов към совалката под горещото следобедно слънце, той мрачно си мечтаеше Емпирей и цялата вселена никога да не бяха чували за ангели.

— Сигурен ли сте? — запита Телторст с онзи глас, към който явно прибягваше винаги, когато подозираше, че някой се опитва да го лъже.

— Да, сър — отговори офицерът с тон на човек, стоящ много по-надолу в йерархията, за да си позволи да отговори на обидата. — Лъчът беше тесен и насочен, но се намираме достатъчно близо, за да го засечем. И разбира се, самите енергийни и шумови показатели потвърждават, че мрежата е изключена.

Телторст насочи яростния си поглед към Леши.

— А вие знаехте ли, че емпирейски кораб се е прехвърлил към Ангелиада? Защото аз със сигурност не бях уведомен.

— Наблюдавахме катапултирането преди приблизително четиридесет и пет минути — спокойно каза Леши. — Реших, че не е необходимо да ви уведомявам.

Погледът на Телторст стана убийствен.

— Може би сте забравили как стоят нещата на този кораб, комодор. Като Адютор на борда на „Комитаджи“, аз трябва да бъда информиран за всичко, което би могло да повлияе на задачата ни. Всичко. И аз решавам дали нещо си струва да се направи или не.

Леши го гледаше и се опитваше да разчете изкривеното му от гняв лице. Защо, по дяволите, Адюторът реагираше така бурно на нещо, което бе просто незначителна случка? Да, мрежите бяха изключени. Но при наличието на засечен сигнал Шифровъчният отдел бе в състояние да ги включи в който момент пожелае.

Освен ако Телторст не знаеше нещо, неизвестно на Леши. Нещо за Ангелиада? Или за кораба, който се бе отправил натам преди четиридесет и пет минути? Той имаше достъп до секретни комуникационни канали. Може би беше направил някаква тайна сделка с емпирейците?

Или тази демонстрация на сила беше просто първият залп на щурма му за командването на „Комитаджи“?

— Значи не сте забравили — рязко каза Телторст. — Така. Сега ще ми кажете съвсем ясно какво точно става.

— Какво имате предвид? — намръщи се Леши.

— Не се правете, че не знаете! — предупреди го Телторст. — Тайнствен кораб, за който не си заслужава да се спомене? И сега внезапно пътят към Ангелиада е отрязан?

Леши хвърли поглед към Камбъл и забеляза, че е съвсем объркан.

— Съжалявам, Адютор, но нямам представа за какво говорите.

Дълго време Телторст просто го гледаше. След това устните му се изкривиха в иронична усмивка.

— Много добре, комодор. Искате да играете на сигурно? Чудесно. Може би нашите гости ще проявят повече желание да говорят, когато пристигнат. — Той се изправи. — Ще чакам в заседателната зала. Съобщете ми, когато совалката на Върховния сенатор се скачи.

— Вие ще сте първият, който ще научи — увери го Леши.

Телторст отсечено кимна и без да каже нищо повече, стъпи на платформата и напусна балкона.