Ангелиада

— Не зная — каза Форсайт. — Но съм уверен, че ако попитате достатъчно любезно, господин Коста с радост ще ви запознае с резултатите, когато се върне.

Реакцията на Леши при споменаването на името на Коста беше леко повдигане на вежда. Тази на Телторст — доста по-драматична.

— Коста? — повтори той. — Коста?

— Да — потвърди Форсайт. — Виждам, че познавате този младеж.

Телторст погледна смаяно Леши, после и Форсайт.

— Коста…

Ронион отново го дръпна стеснително за ръкава.

„Господин Форсайт? — Лицето му бе странно напрегнато. — Джерико и Чандрис не отидоха да изучават Ангелиада. Отидоха, за да я изхвърлят.“

Форсайт се намръщи.

— Какво?

— Какво? — запита Телторст.

— Само за момент, моля — Форсайт се наведе към Ронион. — Как така да я изхвърлят?

— Да я изхвърлят ли? — Не се усмиряваше Телторст. — За какво става въпрос?

— Само за момент, моля! — озъби се Форсайт. — Ронион, повтори, моля те. Какво правят Джерико и Чандрис?

Ронион погледна крадешком към другия край на масата.

„Джерико каза, че Ангелиада се опитва да нарани хората. Каза, че единственото нещо, което им остава, е да се опитат да използват катапулта на Централата и да я изхвърлят извън системата.“

— Това е лудост — каза Форсайт. — Не може да бъде.

— Лоши новини ли, господин Върховен сенатор? — спокойно запита Леши.

Форсайт го погледна. Чудеше се какво да каже. Истината? Или нещо, което звучи поне правдоподобно?

— Казва, че Коста е убеден, че Ангелиада е твърде опасна, за да остане тук. Казва, че ще се опитат да използват катапулта на станцията и да я изхвърлят някъде извън системата.

Телторст рязко пое дъх.

— Това възможно ли е? — попита Леши. — Беше ми дадено да разбера, че мрежите и катапултите при Сераф и Ангелиада са свързани единствено помежду си.

— Така е — промърмори Форсайт. Изведнъж изключването на мрежата на Сераф започна да придобива смисъл. — Но ако той изключи мрежата тук… не зная. Може и да успее.

— И той я е изключил, така ли? — попита Леши. — Всъщност изключил е и двете мрежи.

Форсайт кимна. Нямаше смисъл да лъже — добре оборудван боен кораб като „Комитаджи“ със сигурност бе засякъл всички сигнали.

— Ние предполагахме, че не е искал да има компания.

— Това е номер — намеси се Телторст. Пръстите му неуморно играеха по масата. — Измисля си.

Леши сви устни.

— Господин Камбъл?

— Шифровъчният отдел потвърждава, господин комодор — разнесе се бодър безплътен глас. — Използва диалект на стария език на знаците Юнислан и успяхме да съберем достатъчно данни за разчитането му. Дословното съобщение гласи: „Джерико казва, че Ангелиада ще нарани всички. Казва, че трябва да я изхвърлят от района с помощта на катапулта.“

— Благодаря ви.

— Глупости! — продължи да настоява Телторст, като сочеше с пръст Ронион. — Идиот като този? Никой няма да му повярва за подобна информация. Казвам ви, това е номер.

— Защо толкова се разстройвате, господин Телторст? — намръщи се Форсайт. — Мислех си, че единствената причина Мирът да дойде тук, е за да ни спаси от ангелите. Би трябвало да се радвате, че някой иска да се отърве от източника им.

Телторст дълго просто го гледаше; вълнението и неувереността му се сляха в нещо твърдо, сигурно и злобно.

— Значи така. Вие сте го обърнали срещу нас. Коста се е досетил, вие сте го изобличили, а той ви е разказал.

— Какво ни е разказал? — предпазливо попита Форсайт.

Телторст се обърна към Леши и заповяда:

— Наредете да се реактивира мрежата на Ангелиада. Още сега. Трябва да идем там и да го спрем.

Леши примигна.

— Какви ги говорите, за Бога?

— Глупак! — с цялото си презрение извика Телторст. — Не разбирате ли? Именно Ангелиада е причината да сме тук. Единствената причина.

Леши и Форсайт се спогледаха объркано.

— Но ако заплахата от ангелите се премахне…

— Майната им на ангелите! — изрева Телторст. — Какво значение имат ангелите? Какво друго има значение в тези затънтени третокласни планети?

Той огледа всички присъстващи.

— Ангелиада е онова, което искаме. За една секунда тя изхвърля повече енергия, отколкото този мизерен свят е в състояние да изразходва за цяла година. Теравати и теравати енергия, които само чакат да бъдат впрегнати!

— А това пък за какво ви е? — изумено попита Форсайт. — Заради самата енергия?

— Защо не? Енергията е пътят към богатството и силата. Винаги е била. И безплатна енергия като тази не е нищо друго освен дар от боговете. Ангелиада е в състояние да захранва цели космически градове, или да ни предостави евтин начин да тераморфираме светове…

— И да захранва корабостроителници? — попити Леши.

— Да! — Очите на Телторст заблестяха. — Видяхте какво постигна „Комитаджи“ само за няколко години. Представяте ли си колко повече бихте постигнали с дузина подобни кораби? Отговорете ми на това.

— Въпросът не е аз какво бих постигнал — тихо каза Леши с тона на човек, който току-що е намерил отговор на дълго измъчваща го загадка. — Въпросът е какво биха постигнали Адюторите.

Устните на Телторст се превърнаха в тънка линия.

— Наредете реактивирането на мрежата, комодор.

— А ако откажа?

Телторст се изправи.