Ангелиада

Чандрис се поколеба. Наистина не ѝ се искаше Ронион да си навлича проблеми с Форсайт. Но така щеше да им спести няколко минути. А ако Коста беше прав, и всяка секунда можеше да се окаже решаваща.

А освен това, ако полицията сканираше поръчките на таксита и търсеше нейното име или името на Коста, това щеше да ги издаде.

— Добре, Ронион, благодаря ти. Действай.

— Къде отива? — попита Коста, след като Ронион забърза навън.

— Да извика такси — отвърна през рамо Чандрис и тръгна към вратата. — Започвам да подготвям кораба. Надявам се всичко да е по местата си.

— Чандрис? — обади се Ханан след нея.

Тя се обърна.

— Какво?

— Внимавай, момиче — меко каза той. — И да се върнеш. Чуваш ли?

Тя успя да пусне една уверена усмивка.

— Не се безпокой. След всичко преживяно няма да се отървеш така лесно от мен.

Обърна се и излезе, като внимаваше да не поглежда назад.

41.

— Започват да заемат позиции — докладва Камбъл, когато Леши стъпи на балкона. — Изглежда правят всичко възможно да ни посрещнат.

— Да, виждам. — Леши погледна тактическия дисплей. Приблизително час преди „Комитаджи“ да достигне Сераф емпирейците опразваха планетата и изнасяха в космоса всичко, което имаха, в подготовка за предстоящата битка.

Но ако не разполагаха с някакви скрити резерви, това пред очите му изобщо нямаше да го затрудни.

— Как стои въпросът с комуникационните и климатичните спътници?

— Приключиха с минирането им преди два часа — каза Камбъл. — Или поне толкова време мина, откакто сновящите между тях совалки се прибраха. Междувременно оставиха в орбита още стотина по-малки контейнери.

— Още мини.

— Пиратки — презрително изсумтя Камбъл. — Дори субатомни бомби с такива размери не могат да направят кой знае какво, а датчиците не отчитат никакви признаци на радиация. Вероятно минни експлозиви, като онези в системата на Лорелей.

— Каквото и да кажеш за тези хора, поне не може да им се отрече, че са всеотдайни. Нещо друго да е станало, докато спях?

— Всъщност учудващо малко неща. — Камбъл чукна няколко клавиша. Един от дисплеите на конзолата на Леши показа колони числа. — Следяхме комуникациите им. И въпреки натоварения трафик около планетата, цивилните и медиите не показаха абсолютно никаква необичайна активност. Комуникационният отдел е на мнение, че още не са разгласили нищо за пристигането ни.

— Сериозно? — Леши потърка брадичката си и се намръщи. — Интересно. Или са сигурни, че могат да се справят с нас, или просто не искат да предизвикат паника, докато не стане абсолютно необходимо.

— По-вероятно второто — каза Камбъл. — Тактическият отдел анализира всичките им действия и единодушно заключи, че защитата им е съвсем слаба. Ще я пробием за нула време.

— Скоро ще разберем. Внимавайте за въздушни кораби и планински бази. Може би смятат, че изтребителите им са по-добри в атмосферата от нашите.

— В такъв случай ги очаква неприятна изненада. Камбъл леко наведе глава. — Сър, като стана дума за изтребители, смятате ли да изпратите ескадрила да разчисти пътя?

— Каквото е желанието на Адютор Телторст ли? — кисело забеляза Леши. — Вие сте тактически офицер, господин Камбъл. Да чуя вашето мнение.

Камбъл се поколеба.

— Има някаква логика — уклончиво каза той. — В зависимост от силата и типа на мините, те биха могли да нанесат значителни щети на монтираните върху обшивката на „Комитаджи“ сензори и оръжейни установки.

— Мислите ли, че това е основната грижа на господин Телторст?

Камбъл хвърли бърз поглед на командната зала, сякаш да се увери, че Телторст не е решил да прекрати почивката си.

— Всъщност не, сър — призна той. — Мисля, че основната му грижа е да запази „Комитаджи“ непокътнат за победния триумф над сградата на Висшия съвет.

— Това е и моето впечатление — каза Леши. — Значи сме единодушни. Не му обръщаме внимание.

— Да, сър. — Камбъл не изглеждаше особено щастлив. — Сър… мога ли да говоря свободно?

— Разбира се.

Камбъл събра кураж.

— Всеки Адютор, назначен на кораб като „Комитаджи“, е по дефиниция високопоставен служител. Той разполага с огромна власт. Но не си пасвате така добре, както вероятно са се надявали.

— Дотук не казвате нищо ново. Да не би да ме съветвате да зарежа военния си дълг, за да пазя политическия си гръб?

— Съветвам ви, че би било благоразумно да намерите някакво средно положение — каза Камбъл. — Някакъв компромис, който ще го накара да млъкне, като в същото време хората не бъдат подлагани на ненужни рискове.

— Разбирам. — Леши го гледаше внимателно. — И този ваш мъдър съвет е плод единствено на вашата загриженост и в името на запазването на добрите обноски?

Устните на Камбъл едва забележимо се свиха.

— Господин Телторст ме извика в каютата си вчера след като прогонихме защитниците на мрежата. Каза ми, че сте довели „Комитаджи“ до Сераф без нужните заповеди и че ако вашето ирационално открито неподчинение продължи, ще бъде принуден да ви отстрани от командването.

— И ви предложи моето място?