Ангелиада

Сърцето ѝ прескочи един удар. Но се овладя бързо и когато се обърна, лицето ѝ беше самата невинност. Някакъв мъж се приближаваше към нея. На около четиридесет, доколкото можеше да прецени, с открито, лишено от подозрителност лице.

— Да?

— Съжалявам, госпожице, но в този район не се допускат пътници. Тази част е само за екипажа.

— О! — Лицето на Чандрис помръкна. Мъжът не беше от ония, които се надяват на бърза сексуална авантюра. Поне не и с шестнадесетгодишно момиче. — Съжалявам. — Гласът и лицето ѝ придобиха тона и вида на студентка от средната класа. — Просто си помислих… — разбирате ли, ще специализирам ядрени двигатели и… — Тя махна с ръка към залата. — Ами, просто исках да видя как изглежда всичко.

Право в целта. Очите му се разшириха едва забележимо, но когато проговори, в гласа му се долавяше и нотка на уважение.

— Сериозно? Къде ще учите?

— В университета Ахан на Лорелей. — Чандрис не откъсваше поглед от лицето му. Челото му леко се смръщи. — Поне ще започна там — побърза да добави тя. — Надявам се след някоя и друга година да се прехвърля.

— И аз се надявам — изсумтя той. — Програмата им по корабно инженерство не струва нищо. По-добре да изкарате последните две години в университета Ланслант или в Дар Корати на Балморал.

— Подадох си документите в Дар Корати. Но ми отговориха, че единствените места, които отпускат, са за студенти отличници от по-горните курсове — Хвърли бърз поглед към лицето му, след което се втренчи в земята и раменете ѝ се отпуснаха. — Звучи ми страшничко — призна си тя.

— Да — съгласи се той. В гласа му се долови нещо като съчувствие. Чандрис остана в същата поза. Изчакваше събеседникът ѝ да вземе решение… — Е, дано да успеете. Елате. Ще ви разведа наоколо.

Чандрис го засипа с благодарности и след това млъкна, оставяйки го да приказва на воля, докато обхождаха помещението; показваше ѝ най-различни апарати и обясняваше неща, за които изобщо не бе и чувала. Но всичко беше наред. Всяка негова дума се запомняше в онова кътче на мозъка ѝ, в което складираше най-разнообразна информация. Може и да ѝ потрябваше в някой момент.

— … но тъй като се разпадат за няколко микросекунди, трябва да произвеждаме нови — говореше той, докато минаваха покрай една незаета конзола. — Същинското оборудване е малко по-нататък, но наблюденията и контролът се правят оттук. — Той посочи един свободен дисплей на няколко метра от тях.

— Разбирам — промълви Чандрис. Очите ѝ не се отделяха от конзолата. Върху нея лежеше плоско устройство, приличащо на ръчен компютър. Сигурно струваше поне две стотачки на черния пазар… а тя щеше да се озове на Лорелей без пукната пара. — Коя от онези линии всъщност показва темпа на производство? — попита тя и посочи един от отдалечените дисплеи.

— Синята най-отгоре отчита интензитета на енергийния поток — обясни той. — Червената е за температурата на частиците, а черната показва производството. А ето там…

Хвана я под ръка, сякаш ѝ беше по-големият брат и я поведе към следващата огромна непонятна машинария. Добре че не се опита да флиртува с него. С ръка през кръста ѝ нямаше начин да не забележи компютърчето, скрито под колана на полата ѝ.

Обиколката продължи двадесетина минути. Накрая Чандрис благодари на инженера, позволи му да я изпрати до вратата и се раздели е него с едно топло „довиждане“.

След две минути отново беше в залата. Този път влезе през втория вход, който бе забелязала от другата страна на помещението по време на обиколката. Скрита от екипажа зад дългата дебела тръба, която той бе нарекъл каталитично-балансиращ слифтер, тя се промъкна напред. Помещението завършваше с къс коридор с незаключени врати. Избра една от тях и влезе.

Както можеше да се очаква, стаята бе малка и натъпкана с всевъзможно оборудване. Тя включи слабото осветление, извади новопридобитата си играчка и седна на пода, за да я разгледа по-добре.

Ръчен компютър, без никакво съмнение. При това доста скъп. Обърна го…

— Мамка му! — промърмори тихичко. На гърба се мъдреше емблемата на „Ксирус“. Корабен компютър, част от мрежата на „Ксирус“, твърдо програмиран само с корабни данни и годен за употреба само тук. На черния пазар щеше да получи само равностойността на пластмасата.

Поседя известно време втренчена в него, докато ядът ѝ премине. Нямаше да ѝ донесе много пари. А можеше и да мине цяла вечност, докато намери подходящ купувач на един непознат пазар. И все пак дрънкулката не беше съвсем за изхвърляне.