Ангелският експеримент

Двамата избухнаха в смях, който напомняше дълбокия тътен на камбани, след което лицата им започнаха да се променят. Газопровода се смръщи, когато се преобразиха в подобия на вълци — муцуните им се издължиха, зъбите им пораснаха и в устите им сякаш изникнаха ножове.

— Е, момчета — едва не замърка другият, — не са ли ви го казвали? Колкото и да бягате, спасение няма.

Лъскавата му черна коса започна да се сгъстява, а по цялата дължина на ръцете му се появи нелепа козина. Той буквално облиза бузи и потри ръце една в друга, сякаш беше заучил движенията на някой лош анимационен герой.

— Готов?

Гласът на Иги беше недоловим, а устните — напълно неподвижни, и Газопровода се зачуди дали изобщо беше казал нещо. Секундите се нижеха учудващо бавно. Отпуснатите до тялото му ръце се свиха в юмруци. Беше готов. Разбира се.

— Тоя изрод е сляп — каза единият Заличител и посочи Иги. — Не се тревожи, малкият, скоро всичко ще приключи заедно с неудобството, което ти причинява слепотата. Жалко, че не са ти сложили от специалните им очи — като моите.

Газопровода го погледна и гърлото му се стегна от отвращение, когато осъзна за какво говори той. Дълбоко в едната очна ябълка на Заличителя се криеше топка от неръждаема стомана. Тя изпускаше червен лазерен лъч, от който изглеждаше сякаш е пълна с кръв. Заличителят се ухили и насочи окото към Газопровода. На ризата му заигра червена точка, която започна да прогаря плата.

Злодеите се разсмяха.

— Избягахте, преди да ти инсталират последните иновации — каза единият. — Ти изгуби.

Как ли не — помисли си Газопровода с отвращение.

— Е, какво ще правим, прасенца? — попита първият Заличител. — Няма ли да се опитате да избягате? Кой знае — може да ви провърви. Поне за кратко.

Ухилен очаквателно, той се приближи.

— На три.

Газопровода отново се поколеба дали беше чул гласа на Иги, или просто си въобразяваше.

— Едно.

Газопровода сви пръстите на краката си вътре в маратонките.

— Две.

Когато Иги извика „Три!“, той скочи нагоре във въздуха и разпери криле с могъщ плясък. Единият Заличител изрева яростно, сграбчи го за крака и го дръпна. Над него Иги проби прогнилия покрив на заслона и излетя в небето. Газопровода се измъкна от хватката на Заличителя, мушна се през разбития покрив и прибра криле, за да успее да мине през дупката. Отвън загуби инерция, кацна тромаво на една паянтова греда и се плъзна встрани. Сграбчи летвите под себе си, но те се откъртиха на мига.

Иги се обади от около шест метра по-горе.

— Гази! Хайде!

Точно преди да се изхлузи от ръба на покрива, Газопровода разпери криле, махна с всички сили, вдигна ги и отново замахна. Иги го изчака да се изравни с него и хвърли нещо в заслона.

— Бързо, бързо, бързо! — извика и замаха трескаво с криле.

След секунди бяха на стотина метра.

Бум!

Всъщност прозвуча по-скоро като ду-ду-ду-дуум!

Ударната вълна помете двете момчета и ги тласна назад във въздуха. Газопровода овладя тялото си и опули очи при вида на широкото около десет метра огнено кълбо, което изригна на мястото на заслона.

Онемя.

Огненото кълбо на Биг бой се стопи и заслонът избухна в ярки пламъци. Старите прогнили дъски горяха като трески. Огнените езици се протягаха нагоре и облизваха близките дървета. Сухите кафяви борови иглички по земята прихванаха огъня и той се плъзна наоколо.

Боже, беше прекрасно!

— Е — обяви Иги след дълга пауза, — мисля, че с тези приключихме.

Газопровода кимна и му прилоша. При взрива едно тъмно тяло беше излетяло нагоре, след което беше паднало обратно на земята като овъглена буца. Другият Заличител беше изпълзял на няколко метра от заслона, но накрая горящият му силует се бе отпуснал на земята и пламъците бяха погълнали очертанията му.

— Освен ако не са се измъкнали? — добави Иги.

Разбира се, не беше видял нищо. Газопровода прочисти гърло и отговори:

— Не. Мъртви са.

Изпитваше леко отвращение, вина и омърсяване. След това си спомни Ейнджъл, която беше поделила последните хапки сладолед с него преди три вечери. Беше толкова малка. Кой знае на какви зловещи неща я подлагаха в момента. Той стисна зъби.

— Така ви се пада — изсъска. — Това е за сестра ми, за Ейнджъл, нещастни боклуци такива.

В този момент зърна черния хамър със смачкан капак, който се носеше стремително към горящия заслон. От десния прозорец се подаваше Заличител, който гледаше през бинокъла си.

— Хайде, Иги — рече Газопровода. — Да се махаме оттук.

37

Звънецът издрънча изнервящо и нечии ръце грубо блъснаха Ейнджъл напред. Тя се препъна, но запази равновесие точно преди да падне върху намотките бодлива тел.

Идеше й да заплаче. Правеше едно и също от сутринта, а вече беше късно следобед.

Беше гладна, виеше й се свят, а всяко мускулче по тялото й я болеше — но те продължаваха да я карат да тича.

Беше в лабиринт, осъзнаваше това.