Анна в рокля от кръв

– Колко жалко – киска се Гидиън. – А аз чакам от часове да ти се обадя, с надеждата, че ще ти дам шанс да се наспиш. Много досадно беше. Тук е почти четири следобед, предполагам знаеш. Но мисля, че вече имам основната част от заклинанието ти.

– Не знам дали има значение изобщо. Щях да ти звъня по-късно. Има проблем.

– Какъв тип проблем?

– От типа, че никой освен мен не може да влезе в къщата, а аз не съм вещица.

Разказвам му малко по-подробно какво се е случило, като по някаква причина пропускам факта, че съм имал дълги разговори с Анна през нощта. Чувам го да цъка с език от другата страна. Сигурен съм, че също така потърква брадичката си и си почиства очилата.

– И си абсолютно неспособен да я подчиниш, така ли? – пита накрая той.

– Напълно. Тя е като Брус Лий, Невероятният Хълк и Нео от „Матрицата“ три в едно.

– Да. Благодаря ти за напълно безполезните и неразбираеми референции от поп културата.

Усмихвам се. Най-малкото перфектно знае кой е Брус Лий.

– Но си остава фактът, че трябва да направиш заклинанието. Нещо в начина, по който това момиче е умряло, ѝ вдъхва тази ужасяваща сила. Просто е въпрос на това да се открие тайната. Спомням си как един призрак създаваше проблеми на баща ти през 1985 г. По някаква причина можеше да убива, без да придобива телесна форма. Отне ни три сеанса и пътуване до една сатанинска църква в Италия, за да разберем, че единственото нещо, което му позволява да остане на тази земя, е едно заклинание, поставено в доста обикновен каменен бокал. Баща ти го счупи и, просто ей така, вече нямаше призрак. Същото ще се получи и при теб.

Тази история баща ми я разказа веднъж и помня, че беше доста по-сложно. Но няма какво да се заяждам. И без това е прав. Всеки призрак си има своите методи, своята торба с трикове. Имат различни мотиви и различни желания. А като ги убия, всеки си тръгва по своя път.

– Какво точно ще постигнем с това заклинание? – питам.

– Осветените камъни оформят защитен кръг. След като бъде направен, тя няма да може да достигне до тези вътре в кръга. Вещицата, която изпълнява ритуала, може да улови каквито енергии витаят в къщата и да ги отрази в кристалната купа. Кристалната купа ще ви покаже, каквото търсите. Разбира се, не е чак толкова просто; трябват кокоши крака и някаква смес от билки, с която майка ти може да помогне, а после ще трябват малко песнопения. Ще ти пратя текста по имейл.

Говори, сякаш става дума за детска работа. Дали си мисли, че преувеличавам? Не разбира ли колко ми е трудно да призная, че Анна може да ме надвие във всеки един момент? Да ме размята като парцалена кукла, да ми бие шамари зад врата, да бърше прах с лицето ми и после да ме сочи с пръст и да ми се смее.

– Няма да се получи. Не мога да оформя кръга. Никога не ми се е отдавало вещерството. Майка ми трябва да ти е разказвала. Всяка година оплесквах курабийките ѝ за Белтейн10, докато не станах на седем.

Знам какво ще ми каже. Ще въздъхне и ще ме посъветва да се върна в библиотеката, да започна да говоря с хора, които знаят какво се е случило. Да се опитам да разбера фактите за едно убийство, което е в забрава от петдесет години. И точно това трябва да направя. Защото няма да изложа Томас и Кармел на опасност.

– Хм.

– Хм, какво?

– Ами, опитвам се да си припомня ритуалите, които съм изпълнявал през всичките си години на занимания с парапсихология и мистицизъм...

Почти чувам как колелцата в мозъка му се въртят. Има нещо наум и започвам да се обнадеждавам. Знаех си, че разбира от повече неща, а не само как се сервира наденица с картофено пюре.

– Казваш, че имаш няколко просветени на разположение?

– Няколко какви?

– Вещици.

– Всъщност само една. Моя приятел Томас.

От страната на Гидиън чувам дълбоко вдишване, последвано от доволна пауза. Знам какво си мисли старата пушка. Не ме е чувал да ползвам фразата „мой приятел“ досега. Само да не ми се разчувства.

– Не е много напреднал.

– Стига ти да му имаш доверие, само това е важно. Но ще ти трябват още хора. Той и още двама. Всеки ще заеме една от четирите посоки в кръга. Ще го оформите отвън, нали разбираш, и ще влезете в къщата готови за работа.

Прави нова пауза, за да помисли още малко. Много е доволен от себе си.

– Ще затворите призрака в центъра на кръга и ще бъдете в пълна безопасност. Ако използвате нейната сила, това ще направи заклинанието още по-мощно и разкриващо. Възможно е също така това да я отслаби достатъчно, за да можеш да я довършиш.

Преглъщам с мъка и усещам тежестта на камата в задния ми джоб.

– Абсолютно – казвам.

Слушам го още десет минути, докато той описва детайлите, като през цялото време си мисля за Анна и за това, което ще ми разкрие. Накрая мисля, че съм запомнил повечето неща, които трябва да направя, но все пак го моля да ми прати имейл с инструкции.

– А кого ще вземеш, за да запълните кръга? Някой, който има връзка с призрака, ще е най-добре.

– Ще хвана едно момче, Уил, и една приятелка, Кармел. Не казвай нищо. Знам, че не се справям много добре с това да държа хората настрана от работата си.

Гидиън въздъхва.