Анна в рокля от кръв

След училище сме в магазина и Томас се суети около тезгяха – не този, от който Морфран продава кандила и порцеланови легени, а един в дъното, осеян с буркани, в които плуват неща в мътна вода, с кристални предмети, покрити с прашни парцали, със свещи и със снопове билки. Заглеждам се и виждам, че някои от свещите са производство на майка ми. Колко находчиво от нейна страна. Дори не ми каза, че са се срещали.

– Ето.

Томас бута в лицето ми нещо, което прилича на сноп криви съчки. След секунда осъзнавам, че са кокоши крака.

– Пристигнаха днес следобед.

Показва ги на Кармел, която се опитва да изглежда по-скоро впечатлена, отколкото отвратена. Томас пак изчезва зад тезгяха и започва да рови за нещо. Кармел се ухилва.

– Ще поостанеш ли в Тъндър Бей, след като свърши всичко това, а, Кас?

Поглеждам я. Надявам се, че не е започнала да вярва на лъжата, която е казала на Нат и Кейти. Че не се е оплела в някаква фантазия, че тя е девойката в беда, а аз съм големият лош убиец на призраци, който постоянно ще я спасява. Но не. Глупаво е да си мисля това. Тя дори не гледа мен, а Томас.

– Не съм сигурен. Може би ще поостана малко.

– Това е добре – казва тя и се усмихва. – Не знам дали си забелязал, но на Томас ще му липсваш, като си тръгнеш.

– Може пък някой друг да остане да му прави компания.

Споглеждаме се. За момент има химия между нас, известно разбирателство, после входната врата издрънчава и разбирам, че Уил е влязъл. Дано е без Чейс.

Обръщам се и надеждите ми се сбъдват. Той е сам. И супер ядосан, или поне така изглежда. Влиза с ръце в джобовете и оглежда разсеяно антиките в магазина.

– Каква е идеята с това заклинание?

Когато ми задава въпроса, усещам, че думата „заклинание“ го кара да се чувства некомфортно. Тази дума няма място в устите на хора като него, които цял живот са се осланяли на логиката и са били в хармония със света на живите около тях.

– Трябва да сме четирима, за да оформим защитен кръг – обяснявам аз.

Томас и Кармел се приближават.

– Поначало трябваше Томас да направи кръга сам, вътре в къщата, но понеже Анна ще му смени физиономията за нула време, се наложи да потърсим план Б.

Уил кима.

– И какво ще правим?

– Сега ще репетираме.

– Ще репетираме?

– Искаш ли нещо да се обърка, докато сме в къщата? – питам и Уил млъква.

Томас се взира в мен с празен поглед, докато не го сръгвам. Тук е моментът той да поеме шоуто. Подавам му лист с принтираното заклинание. Би трябвало да знае какво се прави. Той се опомня и взима листа със заклинанието. После започва да обикаля около нас и да ни дърпа за раменете, като ни поставя в правилните позиции.

– Кас трябва да заеме запад, където всичко свършва. А и така ще е първият влязъл в къщата, в случай че нещо се обърка.

Той ме дърпа в това, което явно е западна посока.

– Кармел, ти си север – казва той и ентусиазирано я хваща за раменете. – Аз съм изток, където всичко започва. Уил, ти ще си юг.

Томас заема последен мястото си и преглежда отново съдържанието на листа.

– Ще оформим кръга в алеята пред къщата, ще наредим тринадесетте камъка и ще заемем местата си. Ще носим на вратовете си торбички със смес от билки, които майката на Кас ще подготви. Стандартна защитна смес. Започваме да палим свещите една по една, като първо е изток, а после продължаваме по ред, обратно на часовниковата стрелка. И ще повтаряме на глас това.

Той дава листа на Кармел, която прочита и прави физиономия, а после го предава на Уил.

– Ти бъзикаш ли се?

Няма да споря с тях. Текстът на заклинанието наистина звучи глуповато. Знам, че магията работи и че съществува, но не знам защо трябва да изглежда толкова идиотски понякога.

– Ще го повтаряме без прекъсване, докато влизаме в къщата. Силата на защитния кръг трябва да ни следва, макар че оставяме камъните зад нас. Аз ще нося кристалната купа. Като влезем вътре, ще я напълня и ще започнем.

Кармел поглежда към „кристалната купа“, която представлява лъскава сребърна чиния.

– С какво ще я напълниш? – пита тя. – Със светена вода ли?

– Най-вероятно с минерална – отговаря Томас.

– Забравяте трудната част – казвам аз и всички ме поглеждат. – Нали се сещате, че трябва да затворим Анна в кръга и да ѝ хвърлим кокошите крака.

– Ти сериозно ли? – изстенва Уил отново.

– Няма да ѝ хвърляме кокошите крака... – Томас извърта очи поради нашето невежество. – Ще ги поставим някъде наблизо. Кокошите крака имат успокояващ ефект върху духовете.

– Това не е трудната част – казва Уил. – Трудното е да я вкараме в нашия кръг от човешки тела.

– Веднъж като влезе в кръга, ние ще сме в безопасност. Аз ще мога да ползвам кристалната купа, без да ме е страх дори. Но не трябва да нарушаваме кръга. Не и преди да е свършило заклинанието и тя да е отслабена. А и дори тогава ще е най-добре бързичко да се разкараме оттам.

– Супер – казва Уил. – Можем да репетираме, колкото си искаме, но без тази част, в която всички може да умрем.

– Това е най-доброто, което можем да направим в момента – казвам аз. – Така че давайте да почваме с текста.

Опитвам се да не мисля какви аматьори сме и колко глупаво е всичко това.