Антихристът

Дори в тази напрегната обстановка поведението му се стори необичайно на Хайдман. За разлика от американските криминални филми истинските полицаи не виждаха всеки ден мъртъвци, но все пак ги виждаха — повечето жертви на злополуки представляваха много по-ужасна гледка от един убит.

Хайдман искаше да каже нещо на полицая, но погледът му се насочи към Смит и в същия миг разбра както причината за ужаса в очите на подчинения си, така и странното чувство, което не го напускаше. Нещо не беше наред с лицето на Смит.

Не беше лице. Приличаше, наподобяваше насечените черти на агента до най-малкия детайл, но за трети път Хайдман изпита усещането за безплътно движение. Този път илюзията продължи само частица от секундата, преди да различи какво се движи.

Лицето на Смит кипеше, физиономията му сякаш се беше разпаднала на стотици и хиляди миниатюрни, асиметрични частици, перфектно допълващи се, всяка, от които се движеше независимо от останалите, което го караше непрекъснато да се разпада и отново да се събира. Лицето нямаше нищо общо с човешки образ. Бяха насекоми. Хиляди, милиони блестящи гърбове, различно оцветени и с различни форми, не по-големи от нокът, споени в движението си в перфектна мимикрия, точно очертаваща лицето на американеца. Бежов хитин образуваше кожата и устните, тъмните гърбове на няколко по-големи бръмбара — очите. Миглите и веждите бяха имитирани от гора фини пипала, а езикът зад полуотворените устни беше сноп навързани на възел розови червеи.

Хайдман поиска да изкрещи, но не можа. За миг изгуби всякакъв контрол над тялото си. Стоеше и втренчено наблюдаваше жестокото видение, изскочило из най-тъмните дълбини на душата му, за да го сблъска с чистия ужас. Да, това беше истинското обяснение за картината. Не можеше да е реална! Беше твърде необичайна, за да е истинска, твърде ужасяваща, за да се случва наистина. За последен път с все сила се вкопчи в това обяснение. Не, не е възможно да преживява подобно нещо!

Полицаят се обърна, направи няколко несигурни крачки в коридора и започна да повръща. Звукът не само извади Хайдман от вцепенението, но го накара да повярва две неща едновременно: че гледката не е халюцинация и че съвсем не е самият ужас. Можеше да стане и по-лошо — в този миг сякаш магията се развали и лицето на Смит наистина започна да се разпада. Очертанията се размиха и като по неизречена команда насекомите запълзяха на различни страни. Отдолу се показа гол череп, без очи, толкова изчистен и бял, сякаш беше пластмасов модел с празни очни кухини.

Това, което се случи с главата, стана и с цялото тяло. Ръцете на Смит за секунди се разпаднаха и се показаха тънките кости на пръстите, които се отделиха една от друга и се превърнаха в купчина кости. Когато движещият се поток миниатюрни насекоми започна да изпълзява из ръкавите, крачолите на панталоните, яката, дрехите взеха да се свличат като балон, от който въздухът излиза. Ужасната гледка не продължи и пет секунди, след които Хайдман се видя изправен пред празен костюм, обвил оглозгани кости, в центъра на разширяващ се кръг от насекоми, които бягаха от него. С тях изчезна и килимът, който никога не е бил килим. Хайдман разбра откъде идваше тайнственото пукане, предизвикано от стъпките му: Това, което беше сметнал за килим, се оказа дебел няколко сантиметра слой от милиарди насекоми, покриващи пода. И тапетите не бяха тапети, а хитин и пипала, крака и крила и микроскопични, фини кристални очи. Отчаяната надежда, че е станал жертва на халюцинация, не се сбъдна. Движението, което смяташе, че вижда в Нищото, беше реално и имаше субстанция.

Мигновено осъзна, че направеният извод има и друга, по-неприятна последица — намираше се в опасност. В невероятна опасност, срещу която нямаше спасение. Хайдман се учуди, че изобщо е в състояние да изпитва нещо толкова банално като страх. Истината беше, че го изпитваше.

Беше мъртъв. В момента насекомите се отдалечаваха от него, така че той и останките на Смит се намираха в центъра на разширяващ се празен кръг върху пода, което не променяше факта, че смъртоносните твари практически покриваха всеки квадратен сантиметър от стаята. Бяха дребни, милиарди бронирани воини, които заедно представляваха огромна унищожителна всеядна машина, в чиито корем се намираше той. Видя какво са направили със Смит, вероятно толкова бързо, че американецът вероятно не е имал време да извади оръжието си и да стреля. Щяха да чуят изстрела отвън.

Отчаяно затърси път за бягство. Насекомите бяха навсякъде по пода, по стените, по тавана. Образуваха гъмжащи шарки върху тапетите, лежаха като калъфи върху мебелите и покриваха прозореца, висяха на големи, потрепващи гроздове от тавана и сигурно бяха и навън в коридора. Хайдман не чуваше полицая да повръща, не долавяше и друг звук от него. Може би вече беше мъртъв.