Антихристът

Вдигна безпомощно пистолета и се прицели в първите пукащи шестокраки рицари-джуджета, които го заобикаляха, после пусна оръжието. Пистолетът не му даде чувството за сигурност, а още повече подсили безизходността на положението. Въпреки това не го прибра. Завъртя се в кръг, този път по-бавно. Кракът му улучи слепоочието на Смит. Оглозганият череп се претърколи като топка за боулинг и спря в първите редици на насекомите, вече спрели отстъплението си. Десетки насекоми бяха смачкани, но миг по-късно черепът наистина изчезна. Превърна се в безформена издатина сред армията насекоми.

Гледката беше толкова отвратителна, че Хайдман отстъпи крачка назад, преди да се досети, че се приближава до насекомите и може да го сполети съдбата на черепа. Застина стреснато на мястото си и се обърна кръгом. Не се беше приближил към тях. Фронтът на животните се отдалечаваше от него със същата бързина, с която се приближаваше към тях.

Хайдман стъписано погледна назад. Насекомите се бяха приближили, така че пак се намираше в центъра на перфектен кръг с диаметър два метра. Направи колеблива крачка и свободният от буболечки кръг се премести с него. Спря, събра смелост и отстъпи назад. Този път кръгът не помръдна, а остана на мястото си, така че вече не се намираше в центъра му. Едва когато тръгна към вратата, буболечките повториха движението му.

Значението на ставащото беше толкова ясно, че за миг Хайдман даже забрави паниката си и с ококорени очи се взря в насекомите.

Позволяваха му да си тръгне! Беше напълно невъзможно! Абсурдно! Разрешаваха му да си върви.

Не, не може да бъде, помисли си той. Просто не може! Насекомите не притежават интелигентност! Нападат жертвите си или ги подминават, но не могат да направят разумен ход, чийто краен резултат се изразява в това да пуснат някакъв натрапник да си върви, стига да спазва зададената посока. Но обикновено насекомите не убиваха хора и не заемаха мястото на плътта, която са погълнали…

Безкрайно предпазливо Хайдман продължи да върви напред. Страхуваше се да не развали чудото и да не подплаши животните с непремерено действие. Страховитият му ескорт обаче не се приближи. Кръгът точно повтаряше всяко негово движение, покри скелета на Смит и го придружи до вратата и после в коридора.

От тримата полицаи нямаше и следа, но Хайдман не откри парчета от униформа или кости. Затова пък видя нещо друго, което го ужаси още повече. Незнайно защо беше станало по-светло и успя да види, че и в коридора гъмжеше от насекоми. Подът, таванът и стените бяха покрити от чернокафява кипяща маса, която сякаш с всяка изминала секунда ставаше все по-плътна.

Нещо докосна крака му — едва доловимо, нежно подръпване, което при нормални обстоятелства едва ли би забелязал. Но сега нервите му бяха опънати до скъсване — виждаше, чуваше, и усещаше десет пъти по-добре от обикновено. Уплашено погледна надолу и със задавен вик отскочи назад.

След като излезе от стаята, превърнала се в гроб за Смит, беше спрял, но кръгът бе продължил да се движи, не много бързо, но неумолимо. Посланието на това действие беше ясно: ИЗЧЕЗВАЙ! Толкова недвусмислено, че имаше чувството, че чува думата.

Хайдман се обърна кръгом и хукна към изхода. Живият килим не се разтвори достатъчно бързо пред него, краката му стъпкаха стотици насекоми и след няколко крачки се образува хлъзгав слой, върху който можеше да падне. По-скоро олюлявайки се, отколкото тичайки, стигна до вратата, блъсна се в нея и чак на втория опит успя да я отвори.

Когато се показа на улицата, върху лицето му падна ярък лъч от прожектор. Някакъв глас от усилвател кресна нещо, което не разбра, защото над къщата вече кръжеше хеликоптерът, чийто ротори предизвикваха малък ураган. Светлината беше толкова силна, че Хайдман инстинктивно спря, наведе се и вдигна дясната си ръка към очите, за да се предпази. Съвсем забрави, че още държи в нея пистолета си. Проехтя залп от изстрели. Шумът от хеликоптера поглъщаше всеки друг звук, но иззад храстите на отсрещната страна на улицата изведнъж заизскачаха малки оранжевобели пламъчета. В същия миг до него прозорецът се пръсна и от стените до вратата захвърчаха искри.

10.

Едновременно станаха няколко неща: в прозореца до главата на Бренер се появи голяма колкото нокът кръгла дупка с назъбени краища, стъклото се свлече като в забавен кадър и виещ, невероятно студен вятър го блъсна в лицето. Не беше чул изстрела, както и втория, но съвсем ясно почувства куршумите, които минаха само на милиметри от него и се забиха в отсрещната стена. Салид му кресна нещо, но той продължи да стои като скован. Точно както и преди малко отвън в коридора знаеше, че ще умре, ако не направи някакво движение, но не беше в състояние да реагира.