Антихристът

— Моля ви! — Бренер успокоително постави ръка на рамото му. — По-добре мълчете.

Йоханес го изгледа объркано, но послушно замълча. Салид изръмжа:

— По-добре да оставим този дърдорко тук! Проклятие, вече не мога да мисля! Нужен ни е автомобил. Някаква кола! Хайде!

Бренер не реагира достатъчно бързо на подканата. Беше толкова стъписан, че не усети болката, когато Салид нетърпеливо го ръгна в ребрата с дулото на автомата, за да го накара да върви по-бързо. Продължи да се препъва напред, инстинктивно дърпайки след себе си Йоханес. Тръгна с нормални крачки едва след двайсетина метра. Заграждението на улицата и останките от автомобили бързо останаха зад тях, но оглозганата земя ги съпътства още известно време. Поне така се струваше на Бренер. Едва различаваше пръстта под краката си, защото насекомите още бяха там. По-голямата част от мрака безшумно беше изчезнал в Нищото, както се беше и появил, но сигурно имаше още милиони насекоми под краката им, защото проблясващият слой жива плът все още покриваше плътно земята, макар и вече не до глезените. Бренер се мъчеше да гледа нагоре, но добре виждаше как животните се отдръпват пред тях и веднага отново се съединяват. Далеч напред, встрани от кръстопътя, уличната настилка изсветляваше. Може би пълзящият хаос беше решил да опустоши само тази улица, за да улесни бягството им. Видя отново автомобили, които, гледани отдалеч, изглеждаха невредими.

— „И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта, и от дима излязоха скакалци по земята (…)“ — прошепна Йоханес.

— Знаем, че познавате Библията, отче — потиснато каза Салид.

Йоханес не обърна внимание на думите му. С тих, треперещ, но твърд глас продължи:

— „При това, имаха нагръдници като железни нагръдници (…) Имаха и опашки подобни на скорпиони, и жила (…).“

Салид спря. Бренер видя как всеки мускул на тялото му се втвърди.

— Престанете! — каза той заплашително.

— „… и даде им се сила, както е силата, що имат земните скорпии. Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си“ — продължи Йоханес. Беше пребледнял, но издържа погледа на Салид. Страхът, изписан върху лицето му, не беше страх от палестинеца. — Наистина ли още не разбирате? Не проумявате ли какво става?

Салид го удари. Стана толкова бързо, че Бренер не видя удара. Светкавично движение и Йоханес се преви и охкайки, падна първо на колене, после се свлече на земята.

— Полудяхте ли? — попита Бренер. Бързо се наведе над Йоханес, но той поклати глава. Дишаше трудно, но се изправи със собствени сили.

— Всичко е наред — глухо промърмори. — Вината беше моя.

— Нищо не е наред! — гневно отвърна Бренер, гледайки Салид. Вътрешният му глас обаче го посъветва да бъде по-предпазлив. Терористът беше на края на силите си и щеше да удари и него. Но му беше все едно.

— Откачихте ли? Какво ви става?

Цялото тяло на Салид затрепери. Сви ръце в юмруци и направи крачка към Бренер. Бренер беше убеден, че ще го удари. В следващия миг ръцете му се отпуснаха.

— Извинете — промърмори той. — Просто не се овладях.

За втори път. Бренер не изговори думите гласно, но те сякаш увиснаха във въздуха. Първия път Салид стъпка няколко скакалци. Този път удари Йоханес. Какво ли щеше да стане следващия път? Щеше ли да убие единия от двамата?

— Моля да ме извините — повтори Салид. — Трябва да се съвзема. Време е да приключим.

— Да приключим? — Бренер с мъка се удържа да не се разсмее. Да приключат? Йоханес беше прав: Салид е сляп.

— С какво да приключим? — прошепна. — Огледайте се наоколо! — Рязко посочи Йоханес. — Той е прав! Не виждате ли с какви сили се борим? Наистина ли смятате, че можете да спрете това Нещо със смешното си оръжие?

— Не знам — също тихо отвърна Салид. — Но го видях. Живо е. А което е живо, може да бъде убито.

— Не всичко живо може да бъде убито, не знам дали го знаете — каза Бренер с горчивина в гласа.

Салид го изгледа по начин, който накара Бренер да съжали за думите си. С нищо не беше му задължен, въпреки това се почувства отвратително, че го засегна. Но не успя да каже нищо.

Зад Салид се спусна гигантско чудовище. Падна като камък от небето и в последния момент се задържа във въздуха. Всичко стана така мигновено, сякаш наистина се появи буквално от нищото. Над главите на тримата проехтя ужасен шум и вой, но още преди да ги достигне, бяха блъснати от силен вятър, който ги хвърли на земята.

Падането им спаси живота. Проблеснаха пламъци. Нещо избухна върху асфалта само на сантиметри от лицето на Бренер. Върху него се посипа град от дребни, остроръбести отломки, съпроводен от кратък, силен полъх на нажежен въздух. Той инстинктивно се сви на кълбо, сложи ръце върху главата си и изчака чудовището да премине над него, влачейки след себе си гръмотевици и пламъци. Салид изкрещя нещо, но трясъкът на взрива разкъса думите му.