Антихристът

Бренер се претърколи, внимателно свали ръце и повдигна глава. Парещата болка в лявото око му отне илюзията, че се е отървал без рани. Бавно се надигна на ръце и колене, с бърз поглед се убеди, че Йоханес е жив и се огледа за Салид.

Палестинецът беше потърсил спасение на отсрещната страна и се целеше в чудовището над главите им.

Беше хеликоптер. Макар че от появата му не беше изминала повече от секунда, вече бе стигнал края на улицата и се издигаше отвесно нагоре, за да не се блъсне в сградите. Бордовите му оръжия бяха престанали да стрелят, но по улицата се стелеше двойна диря, която очертаваше попаденията от изстрелите. За Бренер беше пълна загадка как така нито чуха, нито видяха машината.

— Бягайте! — изрева Салид. — Може би искат само мен!

Беше горе-долу толкова смешно, колкото и опитите му да улучи хеликоптера, който вече беше се скрил зад покривите и обръщаше, за да нападне отново. Дори да го беше улучил, едва ли би му причинил някаква сериозна повреда. Бренер го видя — беше същата машина, която ги нападна в хотела. Екипажът явно беше решил да ги убие.

— Тръгвайте! — извика Салид. — В различни посоки! Така ще улучат само един!

Предложението беше разумно. Въпреки това Бренер и Йоханес хукнаха един до друг. Салид изруга и изстреля откос с автомата срещу приближаващия хеликоптер, който отново се бе снишил.

Бренер през рамо погледна към Салид и приближаващото чудовище от стомана и стъкло. Салид стреляше с невероятно хладнокръвие и учудваща точност. От корпуса на хеликоптера излизаха искри, един или два от куршумите пробиха кабината, но явно не нанесоха по-големи щети, защото хеликоптерът отвърна на огъня. Под торса проблеснаха малки, оранжевожълти пламъчета. После и машината, и улицата изчезнаха в гейзери от прах и огън, които невероятно бързо се приближаваха към Салид. И не го засегнаха.

Хеликоптерът профуча над него, гонейки пред себе си огнената диря от изстрелите.

Светкавично намали скоростта си, за да обърне. Картечниците му вече не стреляха, но Бренер не се съмняваше, че е за да пестят муниции. Щом видеха подходяща цел, хората в простреляната кабина отново щяха да открият огън.

Хеликоптерът мина така ниско над главите им, че вятърът от роторите за малко не ги събори. Размахвайки ръце, за да запази равновесие, Бренер инстинктивно отскочи наляво, за да избегне падането. Йоханес го последва. Движеше се с механични, вдървени крачки и приличаше повече на робот, отколкото на човек. Бренер беше сигурен, че ако му заповядаха, свещеникът щеше да спре и най-покорно да изчака смъртта си.

— По-бързо! — кресна Бренер и ускори крачка, виждайки, че машината почти е завършила обръщането си.

Мъжете в хеликоптера правеха точно това, което очакваше. От смелата маневра машината се залюля като лодка в бурно море, затова първият откос мина доста далеч от двамата и откърти големи късове мазилка от фасадата на близката сграда. Но пилотът бързо овладя машината. Тя застана за частица от секундата неподвижно във въздуха, после носът се наклони напред и се насочи към Йоханес и Бренер. Картечницата, чието дуло стърчеше под корпуса като хобот на гигантско стоманено насекомо, започна бързо и отсечено да бълва куршуми.

На две-три крачки пред тях имаше малка стълба, водеща към входа на една къща. Ако успееха да стигнат и да влязат вътре, може би имаха някакъв макар и много малък шанс. Бренер блъсна Йоханес, за да го накара да тича по-бързо, погледна през рамото си и видя, че откосът лети право към него и младия духовник. С отчаян напън се хвърли напред, преодоля двете стъпала със скок, протегна ръце към Йоханес и го бутна на земята, падайки заедно с него.

В следващата секунда светът около тях изригна. Куршумите пробиха колкото юмрук дупки от двете страни на вратата, откъснаха големи дървени парчета от рамката, а от стъпалата пред краката на Бренер изхвърчаха искри. Сякаш огромен юмрук удари вратата и тя се разпадна на милион малки трески, които се изсипаха във вътрешността на къщата. Въздухът се изпълни с дим, прах и задушлив мирис на барут. По гърба си Бренер усети допира на нещо парливо, сякаш дяволът го одраска с нажежен нокът. Изкрещя и се сгърчи като настъпен червей. Останалите куршуми се забиха в рамката на вратата отляво и върху главата му се изсипаха горещи парчета камък и димящи трески. Виждаше само черен гъст дим, зад който ярко проблясваха огнени пламъци.

После всичко свърши. Тракането на картечницата спря. След адския шум Бренер не чуваше нито прашенето на огъня, нито шума от свличането на отломките от стената. Надигна се колебливо, убеден, че ръцете му ще се огънат под тежестта на тялото, защото трябваше да е ранен. Казваха, че при тежки ранявания в първия момент шокът е толкова силен, че болката дори не се усеща. Нямаше да се учуди, ако изправяйки се, видеше собственото си разкъсано тяло, проснато до това на Йоханес.

Нищо подобно нямаше. Продължаваше да усеща силното парене в гърба, там, където го беше одраскал куршумът. По лицето и ръцете имаше и доста дребни рани от треските.