Антихристът

Погледна се с пълно недоумение. Беше абсолютно невъзможно! Не и след целия този ад, бушувал около тях! Въпреки това нито един куршум не беше засегнал него или Йоханес.

Обърна се много бавно. Прахът и пушекът бавно се разсейваха. Успя да види, че хеликоптерът виси неподвижно над улицата. Въпреки разстоянието от петнадесет-двадесет метра видя изражението на пълно стъписване върху лицето на пилота, наблюдавайки как двамата с Йоханес се надигат невредими от хаоса.

Видя и още нещо. Димните следи, белязали пътя на куршумите, не изчезваха, а се променяха, издигайки се нагоре. Станаха по-тъмни и някак по-наситени, сякаш димът започваше да кипи и да се сгъстява. На пет метра под машината улицата започна да трепери, от нея се отдели нещо подобно на тънка, зърнеста мъгла и бавно започна да пълзи нагоре.

Макар че въздухът беше неподвижен, хеликоптерът изведнъж се олюля като че ли подхванат от силен порив на вятъра. Или пилотът за миг изгуби контрол над машината, или изстрелите на Салид бяха причинили по-големи повреди. Пилотът овладя хеликоптера, но докато го направи, позицията му леко се промени, вероятно не случайно. Картечницата се насочи към Салид, който продължаваше да стои на около тридесет метра разстояние и да се цели в хеликоптера. По някаква причина обаче не стреляше — може би, защото мунициите му бяха свършили. Нещо ставаше. Нещо… невероятно се разиграваше пред очите на всички и Салид, както Бренер и Йоханес, и хората в хеликоптера, много добре го усещаше. Беше нещо много Голямо.

Бренер затаи дъх, когато забеляза как картечницата леко се прицели в Салид. Но нито пилотът, нито палестинецът стреляха. Ситуацията беше абсурдна: двамата противници стояха един срещу друг като герои от странен уестърн. Но двубоят не беше честен, защото силите не бяха равни — от едната страна стоеше сам-самичък мъж с оръжие, което беше почти безполезно, а от другата — една от най-опасните машини за унищожение, създавана някога от човека, чудовище от стомана и пластмаса, което можеше да унищожи малък град. Бренер веднага откри алегорията в сцената — беше класическата картина. Битката със Змея. Човешката воля, изправена срещу първичната сила на разрушението. Двете сили, които от началото на всички времена може би най-много бяха променили света.

Пилотът реши да сложи край на гротескната сцена и натисна спусъка. Картечницата излая отсечено и улицата около Салид изригна. Той остана невредим.

Чудото, спасило Бренер и Йоханес, се повтори. Отдясно, отляво и зад Салид към небето се издигаха пламъци, но той продължаваше да стои напълно неподвижен, закрилян от невидима, непонятна за човешкия разум сила, чието присъствие Бренер усещаше по-силно от всякога. Може би битката, в която бяха се впуснали противно на волята си, все пак не беше толкова безизходна, както му се струваше досега. Не бяха сами.

Пламъците около Салид изгаснаха, но видяното от Бренер се повтори. Стълбовете пушек, които се издигаха нагоре, не се разсейваха въпреки завихрянето, причинено от роторите на хеликоптера. Нищо не беше в състояние да ги разсее. Може би защото не бяха само пушек…

Бяха насекомите, живият килим, който покриваше цялата улица. Стотици, хиляди, милиони твърдокрили скакалци разтвориха крилете си и безшумно се издигнаха във въздуха като малки, въртящи се черни смерчове от лъскав хитин, появили се на местата, където куршумите се бяха забили в уличната настилка. Зърнестата мъгла под хеликоптера ставаше все по-гъста и вече изглеждаше като еднородна маса.

Пилотът също забеляза феномена и вероятно по-добре от Бренер и Йоханес разбра какво става. Турбината на хеликоптера изведнъж пискливо изви, той подскочи рязко нагоре, завъртя се около оста си и се опита да увеличи скоростта си.

Беше късно. Пилотът изстискваше всичко от машината си, но безшумният вятър бе по-бърз. Малките танцуващи смерчове се сляха в плътна покривка, вихрен хаос от чисто движение и оживяла чернилка, които за части от секундата стократно се увеличиха. Нещо подобно на огромна лапа удари хеликоптера и той се олюля.

Клатушкайки се, машината продължи да набира скорост, но правият курс се превърна в пиянско криволичене, а звукът на двигателя се промени. Стана по-писклив, неравномерен и някак измъчен. Бренер вече не виждаше ясно хеликоптера. Облакът от танцуващи сенки напълно го беше скрил. Милионите, милиардите миниатюрни нападатели се удряха в корпуса, размазваха се по стъклата и се опитваха да спрат лудото въртене на роторите, влизаха във вентилаторните отвори на турбината и изгаряха в ауспусите.

Бренер не успя да види какво стана накрая. Сигурно скакалците някак бяха успели да проникнат в кабината и да нападнат екипажа или пък огромната маса от малки тела бе задавила двигателя. Машината се наклони, замря за миг във въздуха и започна да се върти все по-бързо около оста си. В следващия миг двигателят престана да работи.