Антихристът

— Бягай! — изкрещя тя. — Бързо! Още не е преминало! Едновременно с крясъка тя силно го изблъска през пламъците и нажежените камъни на двора. Бренер дори нямаше време да формулира някаква ясна мисъл. Смисълът на думите и, невъзможността в това състояние тя да стои, изобщо да прави нещо, въпросът откъде знае в каква посока трябва да вървят и най-вече какво предстои да се случи — всичко това проумя едва много по-късно, без да може да си отговори на нито един от тези въпроси. Почти против волята си и в унес закрачи до нея през горящия двор, направо към сградата на отсрещната страна, от чиито прозорци и врати продължаваха да излизат пламъци. Горещината ставаше все по-непоносима, но Астрид безмилостно го тласкаше напред със сила, която би го изненадала, ако в този момент можеше поне отчасти да мисли ясно.

Но не можеше. Ако беше иначе, вероятно щеше да спре и да загине. Изгорените ръце на Астрид продължаваха да го тласкат отзад. Той се препъна, падна и отново беше вдигнат, преди още да успее да изпита болка в ръцете си, опитвайки се да спре падането, като се опре в горещите каменни плочи.

Стигна отсрещния край на двора и почернялата от огъня стена не със собствени сили, а тласкан и теглен напред. Чак сега видя, че едната от вратите не е изтръгната от рамката си или разрушена — малка, невероятно масивна врата, с огромен катинар отпред. Астрид силно го блъсна напред, той се удари в стената, тя пусна раменете му И докосна вратата. Бренер не виждаше какво точно прави, но беше абсолютно сигурен, че няма ключ или нещо подобно. Вратата изведнъж се отвори и той видя полукръгъл, иззидан коридор, който само след две крачки преминаваше в стръмна стълба, чиито протрити стъпала водеха право надолу.

— Тичай! — кресна Астрид. — Бързо!

Сграбчи го отново за раменете, обърна го без всякакво усилие и така го ритна, че той за малко не полетя надолу по стълбата. В последния момент намери опора в грубите каменни стени отляво и отдясно на най-горното стъпало и в продължение на секунда отчаяно се мъчи да запази равновесие. След няколко стъпала стълбата се губеше в стигматичен мрак, така че не можа да разбере колко е дълга. Но усещаше, че води много, много надълбоко.

— Тичай! — отново изкрещя момичето. — Спаси живота си, защото си невинен!

Може би необичайните думи го накараха да спре, може би в този момент за първи път отново се върна в действителността, превърнала се сякаш толкова бързо в кошмар. Бренер се обърна и погледна Астрид.

Никога не успя да зададе въпроса си или изобщо да направи нещо, още повече пък да осъзнае какво се случваше. Всичко стана в една-единствена секунда, а може би и по-малко, но той виждаше, чуваше, усещаше и подушваше изведнъж с фантастична острота, с онази яснота, която идва само в моменти на абсолютно усещане на смъртта.

Видя Астрид, изправена пред него, с широко разперени ръце, изгорена, със страхотни рани и въпреки това без най-малка следа от болка или страх върху лицето; видя хеликоптера, появил се над покрива на манастира като горяща звезда, спускаща се от небето, накланяща се… И избухваща.

Последното нещо, което Томас Бренер видя, беше пламтящ огнен валяк, който с рев се спусна от небето и обгърна тялото на девойката в пламъци. После ударната вълна го вдигна и го захвърли заднишком надолу по стълбата.

17.

По-късно Салид не можеше да си спомни как е стигнал до брега. Може би съвсем случайно движенията му го бяха понесли в правилната посока, а може би беше и последното от безбройните чудеса, на които до този момент дължеше спасението си. По някое време ръцете му потънаха в топлата тиня, инстинктът му за оцеляване накара пръстите да се свият и да се вкопчат. С последни сили се измъкна на равния бряг и остана да лежи. Дори нямаше сили да изпълзи напълно от водата. От пъпа надолу тялото му беше в реката. Но поне вече не съществуваше опасността да се удави.

Отчаяната борба на Салид срещу безсъзнанието и смъртта продължи дълго и той може би щеше да я загуби, ако един съюзник на смъртта изведнъж и не доброволно не се беше превърнал в негов помощник. Водата ставаше все по-студена. В краката си започна да усеща бодежи и почувства как горната част на тялото му става безчувствена. В това състояние на полусъзнание видя сам себе си, как лежи на брега, как го намират, когато дойдат да проверят какво е станало — мъртъв, половината му тяло замръзнало в реката и трябва да одялат трупа му от леда, както направиха с трупа на човека от каменната епоха, намерен преди няколко години в Алпите. След известно време тази абсурдна представа му даде сили да се измъкне на брега и да се преобърне по гръб. Салид използва за това само силата на ръцете си. Краката му бяха безчувствени и не го слушаха.

Когато се преобърна, в хълбока му избухна ужасна болка. Той изпъшка, стисна зъби, за да потисне вика си, и се погледна.