Арена 13

— И от него си научил някои стъпки от Триг? Не е пазел миналото си в тайна от теб?

— Да и не. Показа ми хладните си оръжия с ръкохватките като вълчи глави, но никога не говореше много за времето, когато се е бил там. Никога не ми е разказвал онова, което ми разказахте току-що. Не съм си и представял, че е бил толкова добър, докато не видях картината над леглото на Палм и той ми каза, че тя изобразява Мат. Онези петнайсет победи над Таласъма ми дойдоха като пълен шок. С майка ми го наричахме с името му от народа на Джентай, Лазар. Никога не ми е казвал, че се е бил с Таласъма.

После, когато бях само на единайсет, се започна. Още по-далеч на юг умираха хора, но изобщо не мислех, че той ще дойде във фермата ни. Беше ужасно… Продължи през цялото лято и ранната есен. Той идваше всяка седмица и винаги след мръкване. Майка ми слизаше по хълма и прегазваше потока, за да се срещне с него в гората. Знам, че не е можела да се сдържи… Той контролираше ума й̀. Отначало го пазеха в тайна от мен и се опитваха да се преструват, че всичко е наред, но скоро го разбрах, когато видях майка си да излиза от къщи сама късно през нощта… После чух някои от нещата, които родителите ми си говореха; името Таласъма изникваше отново и отново. Майка ми плачеше. Баща ми крещеше. Стана непоносимо.

Нямах представа защо Таласъма ни беше избрал, никаква представа кой беше всъщност баща ми. Умолявах го да направи нещо — каквото и да е. Но той отказваше дори да опита. Вместо това в безсилния си гняв блъскаше по стените с юмруци, докато се разкървавяха. Казваше, че не може да направи нищо или Таласъма ще убие всички ни. Така че какъвто и да е бил на арената, дотогава се бе променил. Говорите за баща ми, сякаш е бил герой, но аз видях другата му страна. Той беше страхливец, който остави майка ми да умре.

Всеки път, когато се връщаше, тя беше малко по-бледа и по-слаба: Таласъма вземаше все повече и повече от кръвта й̀. После една нощ тя така и не се върна. Точно след зазоряване последвах баща си надолу по хълма. Обувките й още бяха на близкия бряг на потока. Тялото й лежеше сред дърветата.

Гърлото ми се стегна и аз захлипах; цялото ми тяло се тресеше.

— Не бързай, Лейф — каза Тайрън. — Дай си толкова време, колкото ти е нужно.

Мина известно време, преди да мога да продължа.

— Баща ми плака дълго, но после толкова се разгневи, колкото не го бях виждал никога преди. До онзи момент не беше ми посягал дори с пръст; сега започна да ме бие и ме изгони от фермата. По-късно се върнах. Скрих се и гледах отдалече как изгори тялото на майка ми. Едва когато подпали фермата, осъзнах какво възнамеряваше. Изтичах надолу по хълма, но той беше вече мъртъв. През вратата видях тялото му да лежи там, покрито с кръв. После пламъците ме принудиха да се дръпна назад. Не можех да сторя нищо.

Видях отново всичко и по бузите ми започнаха да се стичат сълзи. Когато се извърнах смутено, Тайрън положи за миг ръка върху рамото ми. Най-сетне успях да продължа.

— Един съсед, Бароу, ме прие при себе си — имаше ферма по-надолу в долината. Останах при него три години — докато се сдобих с онзи син билет. Той ме караше да работя здравата. Единственото ми заплащане бяха храната и покривът над главата. Ако не броя тоягите, които използвах, за да се бия, единственото ми притежание бяха дрехите на гърба ми. Но все пак Бароу ми разказа, че баща ми се е бил на Арена 13 под името Мат — макар че така и не ми каза колко добър е бил.

— Изправил си се пред повече неща, отколкото повечето момчета на твоята възраст, и си се справил с тях. Заслужаваш поздравления за това, Лейф — каза Тайрън, вече с по-меко изражение. — И сега си тук, надявайки се да станеш боец на Арена 13, какъвто е бил баща ти. Или има нещо повече? Хайде, момче, бъди честен с мен. Искам да те чуя да го казваш!

— Аз съм честен. Не съм ви разказвал лъжи! — извиках; емоцията ме надви. — Никакви лъжи.

— Може да излъжеш, като пропускаш нещо — каза ми Тайрън с много спокоен глас. — Да излъжеш, като оставиш неизказани неща. Не си съвсем откровен с мен. Така че, кажи ми: защо си тук в този град? Какво всъщност искаш да постигнеш?

Въпреки настойчивостта му изражението му бе дружелюбно. Гневът ми отслабна. Поех си дълбоко дъх, а после думите, които задържах в себе си от толкова отдавна, се изляха забързано.

— Искам един ден да се бия с Таласъма на арената. Искам да го убия. Затова съм тук.

Тайрън въздъхна и пресуши чашата си:

— Мислех си, че може би това е намерението ти. Нищичко ли не слушаше от това, което казах тази вечер? Именно затова описах точно какво е станало с баща ти. Дори да спечелиш, Таласъма само ще се връща. Той може да се бие отново и отново — но ти можеш да загубиш само веднъж и тогава с теб е свършено. Свършено завинаги!