Арена 13

Скоро разбрахме. Мат пристъпи напред и Таласъма не се съпротиви. Така че Мат преряза гърлото му чисто, без да отделя главата от тялото. Таласъма падна на колене, с люлеещи се отстрани до тялото му ръце, и се свлече напред по лице. Но очите на всички ни бяха привлечени от кръвта, която шурна от гърлото му. Тя беше алена — далеч по-светла от която и да е кръв, пролята от човек или животно. Хората говореха за това с дни.

— Значи Мат е спечелил — ахнах.

Но Тайрън поклати мрачно глава:

— Спечелване ли наричаш това, Лейф? Една победа! Ни най-малко. Това беше само едно от телата на Таласъма като джин; една от многото му същности. Това беше само първата схватка.

— В такъв случай, Таласъма върна ли се на арената на следващата нощ? — попитах. Струваше ми се, че Таласъма сигурно е жадувал за отмъщение.

— Не, Таласъма се върна много по-късно — на следващия сезон. Този път Главният разпоредител дори не си направи труда да използва лотарийната сфера. Очите му се приковаха върху тези на Мат и, с рязко кимване, Мат излезе да се бие. А на онези, осмелили се да отидат в галерията, за да гледат, им се стори, че този път Таласъма е още по-страховит.

Когато атакуваше Мат, нито един лакс не рискува гърлото си. Вместо това се съсредоточиха върху неговия лакс, притискайки го силно, така че беше истинска борба, за да удържи центъра на арената. Мат обаче се биеше много дисциплинирано.

Този път борбата продължи почти двайсет минути, Лейф, като и двамата бойци се биеха отпред, уязвими за остриетата. Но Мат отново спечели. Още веднъж яркочервената кръв на Таласъма обагри дъските на арената.

— Колко продължи схватката? — попитах. — Палм ми каза, че Мат е побеждавал Таласъма петнайсет пъти.

— Да, бяха точно петнайсет. Продължи така със седмици. Но колко може да продължи такова нещо, момче? Нещо трябва да поддаде.

— Какво искате да кажете? — попитах.

— Помисли си. Колко свои същности е бил готов да изгуби джинът на арената? И помни: Мат имаше само едно тяло и един живот. Това не можеше да продължи вечно, нали? Решителният момент се оказа навечерието на Еньовден. През целия ден се зараждаше буря и рано вечерта небесата внезапно бяха раздрани от огромна раздвоена бяла мълния. Последвалият гръмотевичен трясък сякаш заплашваше да докара края на света. Скоро бурята забушува над нас; сякаш боговете мятаха мълнии.

Но това не обезпокои тълпите, които нахлуха в Колелото, отправяйки се към Арена 13. Бяха твърде много, за да се поберат в галерията; събраха се развълнувано около Омфал, на нивото над арените, отчаяно жадуващи да чуят новини за пристигането на Таласъма. А букмейкърите бяха страшно доволни — и как няма?

Правеха се залози дали Таласъма ще се появи, или не; залози точно кога ще бъде нанесен победният удар; за вероятността Мат да повтори подвига си и да повали лакс със собствения си меч — или всъщност моментът, когато самият Мат можеше да падне, повален от трите меча на Таласъма. Имаше залози дори за това как щеше да се държи Мат, ако бъдеше победен от Таласъма и изведен жив от арената.

Този път схватката беше до голяма степен балансирана. За известно време изглеждаше, сякаш Мат може да рухне под яростната атака на Таласъма, но после удари гонгът и двамата бойци застанаха пред лаксите си.

Както знаеш, на този етап бойците обикновено са по-предпазливи, но Мат заряза всякаква предпазливост. Със стъпки, твърде бързи за неопитния наблюдател, и с проблясващи мечове той застана точно сред трите лакса на своя враг.

Някои казват, че Мат повалил и трите същества със собствените си мечове; други — че било само едно и че собственият му дългорък лакс посегнал над раменете и главата му, за да ликвидира другите два. Бях там, но беше твърде бързо, за да се види, и дори до ден днешен не съм сигурен.

Във всеки случай, тази победа предизвика промяна. От онзи ден нататък, Таласъма посещаваше арената не толкова често; макар че всеки път биваше побеждаван по-лесно. Но когато курсовете на залаганията, предлагани от букмейкърите, започнаха да клонят в полза на Мат, хората взеха да се страхуват. Страхът прерасна в мрачен, лишен от разумно основание ужас и те започнаха да напускат града.

— Колко същности има Таласъма? — попитах. — Знаем ли? С колко щеше да е принуден да се справи Мат, за да спечели окончателна победа?

— Остави ме да си разкажа историята, момче. Не ме прекъсвай. Можеш да зададеш въпросите си накрая — изръмжа Тайрън. — Както казах, хората бягаха от града. Отначало само фермерите и търговците се връщаха преждевременно в далечните си домове, но после жителите на самия Гиндийн започнаха да заминават.

— Но в това няма смисъл! — избълвах въпреки предупреждението на Тайрън. — Мат е побеждавал, така че защо са се страхували?

Очаквах да се ядоса заради прекъсването, но той просто въздъхна и отговори на въпроса ми.

— Бояха се от победения Таласъм повече, отколкото от победилия, защото той е джин, с всички тъмни сили на подобно създание. Опасно е да го притиснеш натясно. Какви ли ужаси би могъл да отприщи върху града, ако изпадне в отчаяние?