Арена 13

— Виж, Куин е буйна. Поема рискове и е обсебена от мисълта за Арена 13. Знам, че е била нейна идеята да уреди онази битка с тояги между двама ви. Несъмнено е оборила съмненията ти и те е накарала да промениш решението си. Но ти можеш да направиш същото с нея. Това действа в двете посоки. Опитай се да я вразумяваш малко от време на време… Ще опиташ ли?

Нямах понятие как да направя това, но кимнах и дадох отговора, който мислех, че иска.

— Разбира се, че ще направя всичко по силите си. Куин е своенравна, но ще опитам.

— Това е всичко, което искам от теб, Лейф. Липсват ли ти битките с тояги?

Помислих си за местните момчета у дома в Мипосин; всички отчаяно копнеехме да се бием на Арена 13 някой ден. Това беше мечта, нещо, което да ни крепи, докато едва свързвахме двата края, обработвайки земята.

За онези, които работеха във ферми близо до Гиндийн, беше различно. Тук земеделската земя беше добра; добитъкът се угояваше добре, а фермерите забогатяваха, снабдявайки града с говеждо месо и с мляко. Лотарията осигуряваше само пет места на година. Мнозинството се изкупуваха пряко от заможни фермери; те можеха да си позволят да купят на синовете си места за обучение при най-добрите учители по бойни умения. Така беше получил мястото си Палм. Така щеше да може да поддържа три лакса и да се бие зад три-глад.

— Харесва ми да тренирам за Арена 13 — далеч по-добре е от битките с тояги. Няма да ви разочаровам отново. Не е нужно да се притеснявате за това.

Тайрън кимна и си помислих, че се канеше да ми каже да се връщам долу, когато той внезапно зададе въпрос, който ме завари неподготвен:

— Знаеш ли за Мат? — очите му се забиваха в моите.

Кимнах, оставайки с безизразно лице.

— Знаеш ли какво е станало с него?

— Отчасти.

— Узнаеш ли какво се е случило с Мат, ще разбереш Таласъма. Какво има, момче? Имаш странно изражение на лицето.

Смених темата:

— С Дейнън бяхме на езерото, когато откриха мъртвото момиче. Беше ужасно. Не мога да си го избия от ума.

— Значи знаеш срещу какво е изправен този град. Онова мъртво момиче край езерото е просто част от тиранията на Таласъма. Сега ще ти разкажа какво е постигнал Мат на Арена 13. Това е нещо, което трябва да знаеш. Ако започна от началото, на разсъмване още ще сме си тук — каза той, — така че ще започна с края на втората година на Мат. Към края на онзи сезон той беше на първо място в списъците и познавачите казваха, че е най-добрият, който някога е стъпвал на арената.

Беше регистриран под името Матиас, но всички го знаеха като Мат. Беше в школата на един човек на име Гюнтер, който по онова време беше вероятно най-добрият учител по бойни умения в Гиндийн. Гюнтер Великия, така го наричаха. Работеха добре заедно: Гюнтер имаше ум, способен да създава прекрасни настройки, а Мат притежаваше нужната бързина, за да бъде страхотен боец. От тогава насам на Арена 13 не сме виждали такива като тях двамата и може би няма да видим никога повече. Беше истинско партньорство.

Тайрън вдигна чашата си и отпи голяма глътка вино. Взираше се в пространството, сякаш виждаше призрак или нещо от миналото. Размърдах се смутено: само за да ми разказва истории от миналото си ли ме беше повикал тук?

— В последната нощ от втория сезон на Мат Таласъма дойде на Колелото, водейки със себе си три-глад. Отправи обичайното предизвикателство и честта задължаваше един боец от позиция „мин“ да отговори.

— Вие там ли бяхте? — попитах Тайрън.

Той кимна:

— Бях един от бойците в позиция „мин“. Стоях толкова близо до Мат, че можех да протегна ръка и да го пипна. Събрахме се в чакалнята под арената. Пинчън, Главният разпоредител — тогава беше млад, най-младият, заемал някога тази служба — влезе, носейки изработената от матирано стъкло сфера за лотарията, в която бяха сребърните сламки. Онзи, който изтеглеше късата сламка, щеше да се бие с Таласъма. Онази нощ имаше деветнайсет сламки — по една за всеки боец от позиция „мин“, който се биеше в тазвечерните списъци. Очевидно бях нервен. Всеки от нас можеше да бъде избран и това означаваше сигурна смърт. Епсън — ти го видя да се бие — изтегли първата сламка. Докато не бъдеха изтеглени всички сламки, беше невъзможно да се каже коя е най-късата, но изглеждаше, че Епсън е в безопасност. После обаче Мат внезапно пристъпи с широки крачки в центъра на групата и изби стъклената лотарийна сфера от ръката на Пинчън. Тя падна на земята и се разби на парчета, разпилявайки останалите сламки сред късчетата стъкло. Мат коленичи бързо и избра една сламка.

— Късата сламка — прошепнах.

Тайрън се взря в мен за миг, а после продължи:

— В онази стая се възцари пълна тишина; дори Главният разпоредител го гледаше заплашително, но не знаеше какво да каже. „Държа късата сламка, така че правото на битка е мое“, каза Мат.

— На Пинчън това едва ли му е харесало, нали? — казах. — Мат сериозно е нарушавал правилата!

Тайрън направи пауза, за да отпие от виното си, и се усмихна: