Арена 13

— Сигурно е била умна жена. Тук има съботни училища, които някои от децата от фермите посещават. Нашата ферма е доста близо до Гиндийн, така че по този начин получих образование. Беше трудно да смогвам, защото имаше купища домашни. Аз трябваше да пиша моите, след като работя по цял ден във фермата. Разбира се, Палм е имал частен учител — само най-доброто за него.

Кимнах. За Палм всичко е било лесно. Седяхме мълчаливо няколко минути, гледахме към езерото и се радвахме на слънцето.

— Човек не би си помислил, че това е същият град — отбелязах. — Районите около кланицата и Колелото са напълно различни.

— Да, тук живеят богаташите. Иска ми се да си купя къща тук някой ден — каза замислено Дейнън. — Между другото, искаш ли да се поразходим с гребна лодка в езерото? Евтино е и ще платя аз.

Докато се отправяхме към кея, чух вик. Бяхме прекалено далече, за да чуя думите, но тонът ми подсказа, че нещо никак не е наред.

Там, където бяха привързани лодките, се беше събрала малка тълпа; всички се взираха надолу към водата. Когато се приближихме, потреперих. Бризът се беше усилил и изведнъж ми се стори по-студено.

— О, не! — извика Дейнън. Беше забелязал какво гледаха хората. Миг по-късно го настигнах и, с чувство на гадене в стомаха, видях едно тяло да се носи с лице надолу в езерото.

До него един мъж се мъчеше да го измъкне от водата, но то бе прекалено тежко за него.

— Помогнете ми! — изкрещя той, но тълпата само гледаше; никой не помръдна.

Исках да помогна и се канех да затичам, когато Дейнън се втурна пред мен и се хвърли с плясък в езерото. Последвах го: студената вода ме накара да ахна задъхано. Тялото беше вкочанено и подгизнало от вода, която го правеше много тромаво, но някак го извлякохме на брега. После го претърколихме.

Беше тялото на млада жена — вероятно на не повече от двайсет години, с призрачнобледо лице. Мъжът я претърколи отново по корем, обърна главата й на една страна и започна да натиска ритмично гърба й̀, докато тълпата се приближи, за да гледа.

От устата на момичето избликнаха силни струи вода и се изпълних с внезапна надежда, че той я е върнал към живота. Но тя не реагира повече и накрая той спря и поклати глава.

Какво се бе случило? Дали беше паднала от някоя лодка? Или бледото й лице означаваше, че е била във водата от доста време?

Потреперих отново и хвърлих поглед нагоре, когато един облак закри слънцето. Дейнън улови погледа ми и поклати печално глава.

Чух ахвания, а някой изкрещя. Заставяйки се да погледна пак към момичето, видях какво бе предизвикало реакцията: две дълбоки пурпурни рани на врата й̀.

— Кръвта й е била изцедена — прошепна Дейнън.

За частица от секундата тълпата около тялото на момичето се бе разпръснала, тичайки надолу по склона към най-близките къщи и пазарния площад отвъд тях. Когато мина мъжът, който се беше опитвал да свести момичето, видях паниката в очите му.

— Сега трябва да се махаме оттук! — каза рязко Дейнън. Изглеждаше ужасен, докато се взираше нагоре по склона към дърветата.

Погледнах го въпросително.

— Таласъма я е убил, а сега пискюлестите ще дойдат за тялото — обясни той.

— Какво? Ще дойдат сега — в тази минута?

— Може би сега — със сигурност преди да е изтекъл един час. Вероятно имат шпионин, който се крие там в дърветата. Хората избягаха и мястото е пусто. Така че скоро ще са тук — можеш да си сигурен в това. Да се махаме, преди да е твърде късно.

Без нито дума повече, той забързано тръгна надолу по хълма; последвах го по петите.

Когато стигнахме до първата редица къщи, се изравних с него и сложих ръка на рамото му.

— Къде отиваме?

— Обратно в къщата на Тайрън. Там ще е по-безопасно. Всички ще си тръгнат към къщи, за да заключат и залостят вратите си. Ние трябва да направим същото.

— Аз ще остана — казах му. — Иска ми се да видя как изглеждат пискюлестите.

Изражението на Дейнън мигновено показа какво мисли за това.

— Опасно е, Лейф. Прекалено рисковано. Ако те видят да гледаш, може да хванат и теб. Разумната постъпка е да се махаме оттук.

— Онова клето момиче е мъртво! — отвърнах рязко: гневът се трупаше в мен и караше ръцете ми да треперят. — Наистина бих искал да им попреча да вземат тялото й̀. Знам, че не можем да им попречим да направят това — твърде много са, — но се чувствам като страхливец да бягам. Смятам да остана и да видя как изглеждат враговете ни. Виждаш ли онази туфа храсти и висока трева… — посочих от лявата ни страна. — Мога да се скрия там. Няма да се виждам и ще съм в достатъчна безопасност. От коя посока ще дойдат — през града или от дърветата?

— Вероятно от дърветата — отговори Дейнън. — Понякога сноват из улиците на града, но само след като се мръкне.

— Тогава ще остана и ще следя — не е нужно ти да се излагаш на опасност. Върни се у Тайрън. Аз ще се справя.

— Ако ти оставаш, Лейф, тогава и аз ще остана. Ти си нов в града и Тайрън ми каза да те наглеждам. Никога преди не съм виждал пискюлести посред бял ден — зърнах двама близо до Колелото веднъж, но бяха далече. Аз също искам да видя враговете ни!