Авемпарта

Смрачаваше се бързо. Огънят се превърна в единствен източник светлина в просеката. Играещото жълто сияние осветяваше балдахина от листа над главите им, създавайки илюзия за пещера сред дърветата. Ейдриън избра тревисто място срещу дима и разгъна парчета намаслено платнище. То не позволяваше просмукването на влага. Бяха се спрели на обработения плат след години прекарани на пътя. Но не разполагаха с време да приготвят едно за Тракия. Боецът въздъхна, хвърли завивките й върху своето платнище и отиде да търси борови клонки, от които да си направи легло.

Когато вечерята бе готова, Ройс повика Ейдриън. Той се върна при огъня, където Тракия разливаше гъста супа от моркови, картофи, лук и осолено свинско. Ройс седеше с купа на коляното си и усмихнато лице.

- Не е нужно да си толкова щастлив - каза му Ейдриън.

- Виж, Ейдриън: храна.

Ядоха почти в пълно мълчание. Ройс изброяваше нещата, с които трябва да се сдобият, докато преминават през Олбърн, от типа на друго въже и нова лъжица, която да замени спуканата. Ейдриън главно гледаше Тракия, която отказа да седне до огъня; тя вечеря сама на един камък в сенките близо до конете. Когато приключиха, тя отиде до реката да измие тенджерата и дървените купи.

- Добре ли си? - запита я присламчилият се Ейдриън, докато тя стоеше сама на каменния бряг.

Тракия бе приклекнала с подвита рокля на голям мъхест камък и почистваше с ръчно втриван пясък съдовете.

- Чувствам се чудесно, благодаря ти. Просто не съм свикнала да съм на открито през нощта.

Ейдриън се разположи при нея и започна да чисти купата си.

- Аз ще се погрижа - каза тя.

- И аз мога. Освен това, ти си клиентът и трябва да получиш нещо срещу парите си.

Тя се подсмихна.

- Знаеш ли, не съм глупава. Десет сребърни дори не покриват храната за конете, нали?

- Е, трябва да знаеш, че Мишка и Мили са много разглезени. Ядат само най-доброто - той намигна. Тя не можа да сдържи усмивката си.

Тракия приключи с почистването и се върнаха в лагера.

- Още колко път ни остава? - попита тя, докато връщаше купите и тенджерата в чувала.

- Не съм сигурен. Никога не съм бил в Далгрен, но днес се движехме добре, така че предполагам само още четири дни.

- Надявам се татко да е добре. Господин Хаддон каза, че ще се опита да го убеди да ме изчака, преди да се отправи на лов за звяра. Както казах, баща ми е много твърдоглав човек и не мога да си представя някой да му повлияе.

- Е, ако някой може да го стори, подозирам че господин Хаддон е точният човек - отбеляза Ройс, разравяйки въглените с дълга пръчка. -Впрочем как се срещна с него?

Тракия откри леглото, което Ейдриън бе подготвил за нея до огъня и седна на одеялото си.

- Бе точно след погребението на семейството ми. Беше много красиво. Цялото село присъстваше. Мария и Джеси Касуел окачиха венци от див салифан на маркировката. Мей Дръндъл и Роуз, и Верна Макдърн изпяха „Полета лилии“, а дякон Томас каза няколко молитви. Лина и Ръсел Ботуик организираха сбирка в дома си. Лина и майка ми бяха много близки.

- Не си спомням да си споменавала майка си, тя...

- Майка ми почина преди две години.

- Съжалявам. Болест?

Тракия поклати глава.

Известно време никой не наруши тишината, сетне Ейдриън каза:

- Беше почнала да ни казваш как си се запознала с господин Хаддон.

- О, да, ами. не зная на колко погребения сте били, но в един момент усещането е. задушаващо. Целият този плач и старите истории. Измъкнах се. Вървях безцелно. Озовах се до кладенеца и той беше там. странник. В нашето село такива не се срещат често, но това не бе всичко. Той носеше тази роба, която блестеше и като че си променяше цвета от време на време. Отгоре на това нямаше ръце. Бедният човек се опитваше да пие вода, мъчейки се с кофата и въжето.

Попитах го за името му и тогава, ох, не знам, започнах да плача и той ме попита какво не е наред. В този момент не плачех защото брат ми и жена му бяха умрели. Плачех, защото бях ужасена от мисълта, че баща ми щеше да е следващият. Не знам защо му казах. Може би защото беше непознат. Лесно бе да говоря с него. Просто всичко се изля. Почувствах се глупаво след това, но той бе много търпелив. Тогава ми каза за оръжието в кулата и за вас двамата.

- Той откъде знаеше къде сме?

Тракия сви рамене.

- Вие не живеете ли там?

-Не. посещавахме стар приятел. А непознатият говореше ли странно? Използваше ли неща като вий и воистина?

- Не, но звучеше малко по-образован от останалите. Каза, че името му е господин Есра Хаддон. Ваш приятел ли е?

- Срещали сме се само за кратко - обясни Ейдриън. - Подобно на теб го избавихме от малко затруднение.

- Въпросът е, защо ни наблюдава? - попита Ройс. - И как, след като не си спомням да сме оповестявали кои сме и не би могъл да знае, че отиваме в Колнора.

- Каза ми само, че вие сте нужни за отварянето на кулата и че ако съм била тръгнела незабавно, съм щяла да ви намеря в града. Сетне уреди пътуването ми с търговеца. Беше много услужлив.

- Доста удивително като за човек, който дори не може да си налее сам чаша вода - промърмори Ройс.

3 Посланикът