Авемпарта

Бе ранен следобед и се намираха на няколко мили извън Колнора, пътувайки на изток по Олбърнския път. Провинциалният друм шареше между мрежата селца от хълмистия регион обграждащ града; малки колиби, където бедни фермери обработваха земите си редом с летните вили на богатите безделници. В тях последните за по три месеца си представяха, че са провинциални сквайъри. Ройс яздеше до тях или избързваше напред в зависимост от натовареността на пътя. Качулката му бе вдигната въпреки приятното време. Тракия яздеше зад гърба на Ейдриън и краката й се поклащаха от едната страна на кафявата кобила в такт с крачките.

- Тук е съвсем различен свят - каза тя. - Истински свят. Всеки е богат. Всеки е крал.

- Колнора я бива, но не бих отишъл толкова далеч.

- Тогава как ще обясниш всички тези величествени къщи? Каруците имат метални спици. Зеленчуковите щандове преливат от бушели лук и зелен грах. В Далгрен имаме само пътеки, които са в ужасно състояние след дъжд, а тук имате такива широки пътища, които дори си имат табелки с имена. А там един фермер носеше ръкавици - на ръцете си - докато работеше. В Далгрен дори и дяконът си няма ръкавици и определено не би работил с тях, ако имаше. Всички сте толкова богати.

- Някои от тях са.

- Като вас двамата.

Ейдриън се изсмя.

- Но вие имате чудесни дрехи и прелестни коне.

- Тя не е чак толкова специална.

- Никой в Далгрен освен лордът и рицарите му нямат коне, а вашите са толкова красиви. Много харесвам очите й - такива дълги мигли. Как се казва?

- Наричам я Мили по името на жена, която познавах някога. Тя имаше същия навик да не ме слуша.

- Мили е красиво име. А кобилата на Ройс?

Ейдриън се намръщи и го погледна.

- Не зная. Ройс, някога да си я кръщавал?

- За какво?

Ейдриън погледна Тракия, която му отвърна с ужасен поглед.

- Какво ще кажеш за... Люляк или Маргаритка? Не, почакай... Хризантема?

- Хризантема? - повтори Ейдриън. Колкото и да би било забавно Ройс да язди Хризантема, трябваше да изтъкне, че имената на цветя не са особено подходящи за дребната сива кобила на Ройс. - Ами Дребосъчка или Саждивка?

- Не! - смъмри го Тракия. - Бедното животно ще се чувства ужасно.

Ейдриън се изкикоти. Ройс не обръщаше внимание на разговора; из-

цъка с език, смушка коня си и избърза напред, за да направи път на приближаваща каруца, като остана там дори и след като се разминаха.

- А Лейди? - запита Тракия.

- Малко е високомерно, не мислиш ли? Тя не е точно скоклив кон за показ.

- Тогава ще я накара да се чувства по-добре. Ще й даде увереност.

Доближиха поток, където орлови нокти и малинови храсти увенчаваха гладките гранитни брегове с пролетна зеленина. От едната страна имаше воденица, чието колело скърцаше и капеше. Два квадратни прозореца, подобно тъмни очи създаваха впечатлението за каменно лице под островърхия дървен покрив. Ниска стена отделяше воденицата от пътя; върху нея си почиваше сиво-бяла котка. Тя лениво отвори зелените си очи и премигна насреща им. Когато се приближиха, котката прецени дистанцията като опасна и скочи от стената, стрелвайки се сред гъсталаците.

Конят на Ройс се изправи на задни крака и изцвили. Докато кобилата отстъпваше назад, Ройс изруга и стегна юздите, притискайки главата й надолу и принуждавайки я да се завърти напълно.

- Нелепо! - оплака се Ройс, щом конят бе напълно овладян. - Хиля-дапаундово животно ужасено от петпаундова котка; ще решиш, че е мишка.

- Мишка! Това е идеално! - извика Тракия, предизвиквайки ушите на Мили да се извият назад.

- Харесва ми - съгласи се Ейдриън.

- Богове - промърмори Ройс, клатейки глава, докато отново потегляше напред.

Докато се отправяха по на север, именията се превръщаха във ферми, розовите храсти - в необработван жив плет, а разделящите ливадите огради отстъпиха на недисциплинирани дървета. Но Тракия продължаваше да изтъква забележителности, като невъобразимия лукс на покритите мостове и богато украсените карети, които все още изтрополяваха понякога край тях.

Пътят се изкачваше по-високо и скоро излязоха извън сенките. Земята прерастваше в обширни некултивирани полета с енчец, млечка и див салифан. В жегата ги преследваха жужащи цикади. Тракия най-сетне замлъкна и отпусна глава на гърба на Ейдриън. Той се притесни да не би момичето да заспи и да се прекатури, но тя от време на време се раздвижваше, за да пропъди някоя муха или да се огледа.