Авемпарта

- Значи безрък мъж ти казал да ни намериш в Колнора и да ни наемеш да вземем меч за баща ти от кула на име Авемпарта? - попита Ройс.

Момичето кимна.

Ейдриън погледна към партньора си.

- Не ми казвай... кула на джуджетата?

- Не... - отговори Ройс, - елфическа. - Той се извърна със замислено изражение.

Ейдриън отново насочи вниманието си към момичето. Чувстваше се ужасно. Достатъчно зле бе, че селото се намираше толкова далече, а сега и елфическа кула. Дори и да им предложеше сто златни тенента, той пак не би съумял да придума Ройс да приеме работата. Тя беше толкова отчаяна и нуждаеща се от помощ. Стомахът му се сви, докато преценяваше следващите си думи.

- Ами - започна неохотно Ейдриън, - река Нидвалден е на няколко дни път. Ще ни трябват запаси за. колко, шест- или седемдневно пътуване? Това прави две седмици отиване и връщане. Ще ни трябват вода и фураж за конете. Сетне имаш цялото време около кулата. През това време бихме могли да вършим други задачи, така че това е чиста загуба. Сетне - рискът. Всеки риск повишава цената и масов убиец демон-фантом, който не може да бъде наранен с обикновени оръжия си е сериозна заплаха.

Ейдриън я погледна в очите и поклати глава.

- Съжалявам да го кажа, но не можем да вземем.

- Парите - рязко се намеси Ройс, завъртайки се на пети. - Твърде много е. Двадесет и пет сребърни за такава работа. Десет звучи повече от достатъчно.

Ейдриън вдигна вежда и се вторачи в партньора си, но не каза нищо.

- По десет на човек? - попита тя.

- Не - отвърна Ейдриън, като задържа погледа си върху Ройс.

- Общо. По пет на всеки, нали?

Ройс сви рамене.

- Тъй като аз ще съм отговорен за разбиването на ключалката, предполагам би трябвало да получа шест, но ще се разберем помежду си. Не е нещо, за което тя трябва да се притеснява.

- Наистина? - Тракия изглеждаше сякаш ще експлодира от щастие.

- Разбира се - отвърна Ройс. - В крайна сметка. не сме обирджии.

* * *

-Би ли обяснил защо се наемаме с работата? - попита Ейдриън, заслонявайки очи, докато пристъпваха навън. Небето бе идеално синьо, утринното слънце бе запретнало ръкави да изсуши локвите от предната нощ. Наоколо хората се стичаха към пазара. Колички с пролетни зеленчуци и покрити с брезент бъчви стояха заклещени зад три претрупани със сено каруци. От тълпата пред тях изникна дебелак, стиснал по едно възбудено пиле във всяка ръка. Той танцуваше около локвите, отбягваше хора и колички, и измърморваше по едно приглушено извинение, докато си пробиваше път.

- Тя ни плаща десет сребърни за работа, която дотук ни коства един златен тенент - продължи Ейдриън, докато успешно избягна пиленосеца. - И ще ни коства още няколко, преди да сме готови.

- Не го правим за парите - осведоми го Ройс, докато си пробиваше път през тълпата.

- Очевидно, но защо го правим? Имам предвид, да, сладка е и прочие, но освен ако не възнамеряваше да я продадем, не виждам...

Ройс погледна през рамо, изобразявайки зла усмивка.

- Изобщо не се бях сетил за това. Продажбата й би намалила разходите ни значително.

- Забрави, че го споменах. Просто ми кажи защо го правим.

Ройс ги изведе от тълпата към антикварния магазин на Огнотон, на чиято витрина имаше изложени наргилета, порцеланови животински фигурки и кутийки за бижута с месингови ключалки. Провряха се в тясното пространство между него и сладкарница, която предлагаше безплатни мостри бонбони.

- Не ми казвай, че не си се чудил какво е правил Есрахаддон - прошепна Ройс. - Този маг е бил затворен за деветстотин години и изчезва в деня, в който го освобождаваме и вече не чуваме нищо от него до този момент? Църквата би трябвало да знае и все пак империалистите не са разпратили хора да го търсят или разлепили обявления. Бих си помислил, че ако най-опасният на света човек е на свобода, то суматохата би била малко по-голяма.

Две години по-късно той се явява в селце и ни кани да го посетим. Отгоре на всичко избира границата с елфите и Авемпарта като място за срещата. Не искаш ли да узнаеш какво иска?

- Каква е тази Авемпарта?

- Знам само, че е стара. Наистина стара. Нещо като древна елфи-ческа цитадела. Което извиква въпроса, не искаш ли да надникнеш вътре? Ако Есрахаддон мисли, че има полза в отварянето й, склонен съм да предположа, че е прав.

- Значи търсим древно елфическо съкровище?

- Нямам представа, но съм сигурен, че там ще да има нещо ценно. Но за това ще ни са ни нужни запаси, а и трябва да се измъкнем от града преди Прайс да насъска хрътките си.

- Ако обещаеш да не продаваш момичето.

- Няма - ако слуша.

* * *

Ейдриън усети Тракия да се надвесва отново, този път захласвайки се по двуетажен дом от измазан камък с жълт сламен покрив и оранжев глинен комин. Бе обграден от обрасла с люляк и бръшлян стена, висока до пояс.

- Толкова е красиво - прошепна момичето.