Авемпарта

- Есрахаддон някога е бил част от Висшия съвет. Сред ключовите членове на опита за спасяване на империята от конспираторите, в последния момент той предал църквата. Вместо миролюбив преход, той предизвикал гражданска война, която разрушила империята. Църквата отрязала ръцете му и го запряла за близо хилядолетие. Какво мислиш би сторил той, ако разполага с възможността да си отмъсти? Каквото човешко е имало в него, то е отдавна умряло в Гутария. Останал е само могъщ демон, склонен да руши - търсещ отмъщение заради самото отмъщение; това го опиянява до лудост. Той е като горски пожар, който ще погълне всичко, ако не бъде спрян. Като принцеса на кралство, трябва да си наясно с нуждата от саможертви. Дълбоко съжаляваме за грешката с баща ти, но се надяваме да разбереш какво е довело до нея, да приемеш извиненията ни и да ни помогнеш да предотвратим края на познатия ни свят.

Есрахаддон е изключително интелигентен луд, твърдо решен да унищожи всичко. Наследникът е неговото оръжие. Ако той го намери преди нас, ако не съумеем да предотвратим разбуждането на ужаса, когото съумяхме да приспим преди векове, то всичко това - този град, твоят Мелен-гар, целият Апеладорн - ще бъде загубено. Нуждаем се от помощта ти, Ариста. Нуждаем се от помощта ти да открием Есрахаддон.

Вратата се отвори рязко и влезе свещеник.

- Ваша милост - каза той задъхано - стражът свиква курията.

Галиен кимна и погледна към Ариста:

- Какво ще кажеш, мила? Ще ни помогнеш ли?

Принцесата се загледа в ръцете си. Твърде много й се въртеше в главата: Есрахаддон, Брага, Саули, мистериозни конспирации, лечебни отвари. Единственото непоклатимо изображение бе спомена за положения върху подгизналите от кръв чаршафи труп с бяло лице. Бе отнело толкова време да остави болката зад себе си, а сега... Есрахаддон ли го беше убил? Или те?

- Не зная - промърмори тя.

- Поне можеш ли да ни кажеш дали се е свързвал с теб след бягството си?

- Не съм го виждала или чувала от смъртта на баща ми.

- Разбираш, естествено - каза й архиепископът, - че ти си най-вероятният човек, към когото той би проявил доверие и бихме искали да размислиш над предложението ни да работим заедно в издирването му. Като посланик на Меленгар, ти би могла да пътуваш сред народи и кралства, без да будиш подозрение. Също осъзнавам, че точно сега може да не си готова да поемеш подобна отговорност, така че няма да настоявам, но те моля да помислиш над това. Църквата те разочарова болезнено и искам само да ни дадеш възможността да изкупим вината си пред теб.

Ариста допи виното си и бавно кимна.

* * *

- Мислиш ли, че казва истината? - попита го архиепископът. На лицето му имаше слаба надежда, успяла да окупира ъгълче иззад превъзхождащото измъчено изражение. - Бе много дистанцирана.

Салдур все още гледаше към вратата, през която Ариста бе излязла.

- Гневна би била по-удачната дума, но да, смятам, че каза истината.

Не знаеше какво Галиен бе очаквал. Нима си бе мислил, че Ариста

ще го посрещне с отворени обятия след признанието, че те са отговорни за смъртта на баща й? Цялата идея бе нелепа; отчаяните действия на затъващ в подвижни пясъци.

- Струваше си - каза архиепископът без каквото и да е убеждение.

Салдур си играеше с висящ конец от ръкава си, укорявайки се, че не

бе взел със себе си бутилката на Бърнис. Никога не бе обичал особено виното. Със смъртта на Брага пресъхна извор прекрасно бренди. Ерцхер-цогът бе разбирал от качествен алкохол.

Галиен се вгледа в него.

- Мълчиш - каза архиепископът. - Естествено, ти смяташ, че греша. Както и неколкократно упомена на последната ни среща. Ти наблюдаваш всяко нейно движение. Уредил си онази... онази - старецът размаха ръка по посока на вратата, като че това щеше да го накара да говори по-гладко - стара слугиня да я следи непрекъснато, нали? И ако Есрахаддон се бе свързал с нея, ние щяхме да узнаем, а те нямаше да подозират нищо, но сега. - архиепископът размаха ръце във въздуха, както изискваше саркастичната му имитация на Салдуровото отвращение.

Салдур продължаваше да си играе с конеца, навивайки го все постегнато около показалеца си.

-Твърде си арогантен - Галиен прилагаше принципа, че атаката е най-добрата защита. - Той е имперски магьосник. Не можеш да си представиш на какво е способен. Би могъл да я посещава под формата на пеперуда в градината или вмъкващ се всяка нощ в стаята молец. Трябваше да бъдем сигурни.

- Пеперуда? - запита искрено удивен Салдур.

- Той е магьосник, мътните да те вземат. Това правят те.

- Силно се съмнявам...

- Въпросът е, че не сме сигурни.

- И все още не сме. Мога да кажа само: не мисля, че тя лъжеше, но Ариста е умно момиче. Вече е доказала това.

Галиен повдигна празната си чаша.

- Карлтън!

Прислужникът вдигна поглед:

- Съжалявам, Ваша милост, не мога да кажа, че познавам момичето достатъчно добре, за да изкажа мнение.

- Не те питам за нея, а искам още вино, глупако.

Карлтън възкликна и се отправи да вземе бутилката, движението му скоро бе последвано от пропукването на тапа.