Авемпарта

- Проблемът е, че патриархът ме държи отговорен за изчезването на Есрахаддон - продължи Галиен.

За първи път след напускането на Ариста, Салдур се приведе напред с интерес:

- Той ли ти каза това?

- Точно това е; той не ми е казал нищо. Сега разговаря само със стражите. Луис Гай и онзи другия. Траник. Гай е неприятен, но Траник. -той замлъкна, поклащайки глава намръщен.

- Никога не съм срещал страж.

- Радвай се, за което. Макар да ми се струва, че късметът ти скоро ще те напусне. Гай прекара цяла сутрин при патриарха - той се заигра с празната чаша, прокарвайки пръст по ръба. - Точно сега е в заседателната зала, отправяйки обръщение към курията.

- Ние не трябва ли също да присъстваме?

- Да - бе измъченият отговор, но не последва движение.

- Ваша милост? - запита Салдур.

- Да, да - архиепископът махна с ръка. - Карлтън, подай ми бастуна.

* * *

Салдур и архиепископът бяха посрещнати от силен мъжки глас. Съвещателната зала бе трикатна кръгла стая, обхванала цялата ширина на кулата. Бе украсена с тънки декорирани колони, разположени на групи по две, символизиращи отношението между Новрон, защитник на вярата и Марибор, бог на човеците. До всяка група имаше дълъг тесен прозорец, благодарение на което стаята разкриваше цялостен панорамен изглед. Насядали по започващи от средата кръгли редици бяха главните духовници на нифронската църква - курията. Имаше и епископи - осемнадесет на брой - дошли да чуят думите на патриарха, предадени от Луис Гай.

Страж Луис Гай, слаб висок мъж с дълга черна коса и тревожни очи, стоеше в центъра на стаята. Той бе спретнат; това бе моменталното впечатление на Салдур: изчистен, последователен, фокусиран - във вид и в маниери. Косата му бе много черна, но кожата - бяла, което пораждаше подчертан контраст. Мустаците му бяха тесни, брадата къса и семпла, изрязана в остър шпиц. Носеше традиционното червено расо, черно наметало и черна качулка; на гърдите му бе избродирана счупена корона. Ни-то в дрехите, нито в прическата му имаше нещо, което да не е подчинено на дисциплина. Стоеше изпънат; очите му не изучаваха тълпата, а се взираха в нея.

- ... патриархът чувства, че Ръфъс притежава силата да убеди благородниците на Трент, а църквата ще се погрижи за останалото. Не забравяйте, че тук не става дума за подбиране на най-добрия кон. Патриархът трябва да се спре на някой, който може да спечели съревнованието и Ръ-фъс е най-вероятният кандидат. На юг той е герой, а на север - част от местните. Видимо не е свързан с църквата. Избирането му за император би успокоило незабавно голям процент от населението, които иначе биха ни се противопоставили. Ръфъс може и да не накара Трент и Калис да се присъединят към Новата империя, но ще им попречи да се обединят срещу нас. Докато те се колебаят, ние ще консолидираме Аврин под властта на един император. След което систематично и последователно ще принудим първо Трент, а сетне и Калис да се присъединят или да очакват инвазия. Предвид превъзхождащите богатства и сили на Аврин, повече от вероятно е те да се присъединят безкръвно - още повече с Ръфъс на императорския престол.

- Говориш, като че обединението е вече факт - каза епископ Тилдейл от Дънмор. - Но в Аврин има осем кралства, от които само Дънмор, Гхент и Уоррик са империалистки. Ами роялистите? Те няма да се пре-дадат без бой. И това не са времената на Гленморган, когато имахме пред себе си дребни пълководци - това са крале, властвали над земите си с поколения. Олбърн и Меленгар са стари и горди царства. Дори крал Урит от Ренидд, колкото и да е беден, не би подвил коляно пред Ръфъс, просто защото ние сме били казали така. Ами Маранон? Нивите им осигуряват храната на по-голямата част от Аврин. Ако крал Винсънт се противопостави, той би могъл просто да ни умори от глад. Ами Галеаннон? Крал Фредрик често заплашва да се присъедини към Калис, където би могъл да бъде силният лидер на слаба глутница вместо слаб водач на силна такава. Ако настояваме да се лиши от малкото му останала независимост, може да го загубим.

- Мога да ви уверя, че крал Фредрик ще склони глава пред имперския трон, когато настъпи времето - каза епископът на Галеаннон.

- И че не трябва да се безпокоите за пшеничните ниви на Маранон -каза епископът на въпросното кралство.

- Както виждате, роялисткият проблем е елиминиран - увери ги Гай. - Отне ни почти поколение, но църквата съумя да внедри верни империа-листи на ключови позиции във всяко едно кралство, с дребното изключение на Меленгар, където нещата не протекоха изцяло по план. Този пропуск бързо ще бъде поправен по природа на уникалността си. Щом Ръфъс бъде обявен за император, всички други кралства ще признаят властта му и Меленгар ще капитулира пред алтернативата на войната с остатъка от Аврин. Така че обединението на Аврин е вече изпълнено. Просто не сме направили този факт публично известен.

Това предизвика шепот из залата.

- Знаех, че напредваме успешно - каза Салдур на архиепископа, - но нямах представа, че сме толкова напреднали.