Авемпарта

- Гледах Конспирацията за короната в Колнора. Намерих декорите за жалки и оркестрацията отвратителна, но историята си струваше. Особено ми хареса дръзкото бягство от кулата, а малкият монах беше много забавен - любимият ми образ. Също останах доволен, че в историята нямаше магьосник. Чудя се кому трябва да благодаря за този пропуск; определено не на теб.

- Те също не използваха истинските ни имена. Така че ти как ги узна?

- Ти как би узнал името си, ако беше на мое място?

- Щях да питам хора, които знаят. Та кого си питал?

- Ти би ли ми казал?

Ройс се намръщи:

- Има ли въпрос, на който да не отговаряш с друг такъв?

- Съжалявам, навик е. Бях учител през по-голямата част от живота си на свобода.

- Речта ти се е променила - отбеляза Ройс.

-Благодаря ти за наблюдателността. Много се постарах. Стоях в много таверни през последните две години и слушах. Езиците ми се удават, говоря няколко. Още не зная всички разговорни думи, но не беше трудно да се нагодя към общата граматика. В крайна сметка е същият език, само дето говореният от вас диалект е малко... по-опростен от това, на което аз бях свикнал. Като да говориш с груб акцент е.

- Значи си открил кои сме, като си гледал лоши пиеси и си научил езика, слушайки пияници. Сега ми кажи защо си тук и по-важно, за какво сме ти ние?

Есрахаддон се изправи и бавно обиколи кладенеца. Погледна към земята, където последните слънчеви лъчи прозираха през листата.

- Бих могъл да ти кажа, че се крия тук и това би прозвучало достоверно. Бих могъл също да река, че съм научил за съдбата на това село и съм дошъл да се притека на помощ, защото така правят магьосниците. Разбира се, и двамата знаем, че няма да повярваш на тези отговори. Така че нека спестим време. Защо ти не ми кажеш защо съм тук? Тогава можеш да се опиташ да прецениш по реакцията ми дали си прав или не, тъй като тъй или иначе възнамеряваш да постъпиш така.

- Всички магьосници ли са били толкова досадни като тебе?

- Много по-зле, страхувам се. Аз бях един от най-младите и най-милите.

Млад мъж - май името му беше Тад, помисли си Ройс - изтича с кофа в ръка.

- Става късно - тревожно каза той, докато пълнеше съда с вода. Няколко ярда по-натам Ройс видя жена да се мъчи да вкара упорит козел в къщата, докато момче го буташе отзад.

- Тад! - извика мъж и момчето се обърна рязко.

-Ида!

То се усмихна, кимна им, грабна кофляка и изтича обратно по пътя, същевременно съумявайки да разлее половината вода.

- Тук си, защото ти трябва нещо от Авемпарта - започна Ройс. - И не мисля, че е меч-демоноубиец. Използваш бедното момиче и изтерзания й баща да примамят Ейдриън и мен тук, за да завъртим дръжка, която очевидно представлява проблем за тебе.

Есрахаддон въздъхна.

- Разочароващо. Мислех те за по-умен. И тези постоянни намеци за недъга ми са отегчителни. Не използвам никого.

- Значи в кулата наистина има оръжие?

- Точно така.

Ройс го изгледа преценяващо за момент, сетне се намръщи.

- Не можеш да разбереш дали лъжа, нали? - магьосникът се усмихна самодоволно.

- Не мисля, че лъжеш, но и не мисля, че казваш истината.

Веждите на Есрахаддон се повдигнаха:

- Това е друго нещо. Може и да не си напълно загубена кауза.

- Може би в кулата има оръжие. Може би то ще ни помогне да убием... каквото ги тормози. Но може би ти на първо място си призовал звяра, за да имаш повод да ни повикаш тук.

- Логично - кимна Есрахаддон. - Болезнено манипулативно, но мога да проследя разсъжденията. Ала ако си спомняш, нападенията над селото са започнали преди да изляза от затвора.

Ройс още веднъж се намръщи:

- Тогава защо си тук?

Есрахаддон се усмихна:

- Нещо, което трябва да разбереш, момчето ми, е че чародеите не са извори на информация. Но трябва да знаеш поне това: фермерът Терън и дъщеря му днес нямаше да са сред живите, ако не се бях появил и не я бях изпратил да ви доведе.

- Добре. Присъствието ти на това място си е твоя работа. Приемам това. Но аз защо съм тук? Поне това би могъл да ми кажеш, нали? Защо да си правиш труда да узнаваш имената ни и да откриваш къде сме -наистина впечатляващо, впрочем - когато би могъл да наемеш първия срещнат крадец да разбие ключалката?

- Защото не всеки би ми свършил работа. Ти си единственият, който може да отвори Авемпарта.

- Искаш да кажеш, че съм единственият крадец, когото познаваш?

- Помага да слушаш какво говоря. Казах, че само ти можеш да отвориш кулата.

Ройс се взря в него.

- Има чудовище, което убива без ред - каза му Есрахаддон с неочаквана сериозност. - Създадено от човек оръжие не може да го нарани. То идва нощем и хора умират. Нищо не може да го спре с изключение на меча, който лежи скрит в тази кула. Трябва да откриеш начин да влезеш вътре и да го вземеш.

Ройс продължаваше да се взира.

- Прав си. Това не е цялата истина, но въпреки това е вярно и е всичко, което съм склонен да обясня. засега. За да узнаеш повече, е необходимо да влезеш вътре.

- Да крадеш мечове - промърмори предимно за себе си Ройс. - Добре, да видим кулата. Колкото по-рано я видя, толкова по-рано мога да започна с проклятията.