Авемпарта

- Не - отвърна магьосникът. Отново сведе поглед в земята, където слънцето вече бе изчезнало. Погледна нагоре към смрачаващото се небе.

- Пада нощта и трябва да се приберем. Ще отидем на сутринта, но тази нощ ще се скрием с останалите.

Ройс изучаваше магьосника:

- Знаеш ли, когато за първи път те срещнах, имаше всички тези приказки за големия страшен магьосник-гръмовержец, който може да мести планини, а се оказва, че не можеш да надвиеш някакво чудовище или да отвориш стара кула. Мислех те за по-могъщ.

- Бях - отвърна Есрахаддон и за първи път повдигна ръце, оставяйки ръкавите да се отдръпнат и разкрият чоканите на мястото на ръцете. -Магията малко прилича на свиренето на цигулка. Дяволски е трудно без ръце.

* * *

Вечерята тази вечер се състоеше от зеленчукова яхния, невзрачна комбинация от целина, лук и картофи в рядък бульон. Ейдриън получи малка порция, която беше далеч от засищаща, но му се стори изненадващо вкусна, гарнирана с необичайни подправки, оставящи изгарящ вкус в устата.

Лина и Ръсел Ботуик спазиха обещанието си да ги приютят за през нощта; любезност, която съумяха да оценят напълно, когато установиха колко вече е претъпкана къщата им. Имаха три деца, четири прасета, две овце и коза на име Мами - всичко това наблъскано в една стая. Комарите също се възползваха от гостоприемството, застъпвайки на нощната си смяна в замяна на мухите. Бе трудно да се диша в изпълнената с пушек и животинска миризма къща. Ройс и Ейдриън се разположиха колкото се може по-близо до вратата и седнаха на пода.

- Нямах си и представа от земеделие - казваше Ръсел Ботуик. Както повечето селяни, бе облечен в дрипава риза до колене, пристегната в кръста с парче връв. Широките кръгове под очите му бяха друг белег, характерен за всички обитатели на Далгрен. - Бях свещоливник в Дрисму-ур. Работех като калфа на Хитил стрийт. Благодарение на Терън оцеляхме през първата си година тук. Щяхме да умрем от глад или студ, ако не бяха Терън и Ади Ууд. Те ни взеха под крилото си и ни помогнаха да построим тази къща. Терън ме научи как да ора.

- Ади ми акушира, когато раждах близнаците - каза Лина, докато пълнеше купи, които Тракия подаваше на децата. Близначките и Тад се взираха от сламениците си. - А Тракия бе нашата детегледачка.

- Не сме се поколебавали нито за миг да я приемем тук - каза Ръсел.

- Ще ми се само Терън да не беше толкова твърдоглав и също да дойде...

- Просто не мога да се нагледам на роклята й - каза за пореден път Лина Ботуик, поглеждайки към Тракия и поклащайки глава. Ръсел измърмори нещо, но тъй като устата му бе пълна, не стана ясно какво.

Лина се намръщи:

- Е, такава е.

Тя спря да говори за нея, но продължаваше да се взира. Лина бе мършава жена със светлокафява коса, остригана много късо, което й придаваше момчешки вид. Носът й бе толкова остър, че вероятно би могъл да реже пергамент. Имаше куп лунички, но не и вежди. Всички деца носеха прическа като нейната - без значение на пола, докато Ръсел си позволяваше да се отличава: той нямаше коса.

Тракия им разказваше истории от пътуването си до големия град, гледките и многобройните хора, които бе срещнала. Обясни как Ейдриън и Ройс я завели в луксозен хотел. Това предизвика разтревожени погледи у Лина, но тя се успокои при разкриването на още детайли. Тракия възторжено описа къпането си във вана гореща вода с ароматичен сапун и как прекарала нощта в огромно пухено легло под покрив от греди. Не спомена Търговската арка или какво се бе случило под нея.

Лина бе толкова завладяна, че почти остави яхнията да изкипи. Ръсел продължи да ръмжи и сумти. Есрахаддон седеше облегнат на стената между чекръка на Лина и буталката за масло. Робата му сега бе тъмносива. Беше толкова тих, че можеше спокойно да мине за сянка. По време на вечерята, Тракия го хранеше с лъжица.

Какво ли е усещането, чудеше се Ейдриън, докато ги наблюдаваше. Да владееш такава сила, а да не можеш дори да използваш лъжица?

След вечеря, докато помагаше на Лина да разчисти, Тракия редеше измитите купички на рафт и внезапно извика:

- Спомням си тази чиния! - на лицето й изгря усмивка, докато гледаше единствената керамична чиния в къщата. Бледият бял овал с нежни сини плетеници лежеше в дъното, внимателно затъкнат до другите семейни ценности. - Спомням си, че когато бях малка, Джеси Касуел и аз... - тя спря и къщата утихна. Дори и децата спряха да шумят.

Лина спря да мие съдовете и я прегърна силно. Ейдриън забеляза черти по лицето й, които не бе виждал преди. Двете жени стояха пред кофата с мръсна вода и плачеха тихо.

- Не трябваше да се връщаш - прошепна Лина. - Трябваше да останеш в онзи хотел.

- Не мога да го оставя - Ейдриън чу гласа на Тракия, приглушен от рамото на другата. - Той е всичко, което имам.

Тракия се отдръпна и Лина се помъчи да се усмихне.