Авемпарта

- Ройс вероятно се е криел под бюрото на архиепископа, когато онзи е съставял правилата. С мечове ли ще бъде? Ако са мечове, Фанън има реален шанс да спечели, но ако се изправите в двубой... - той погледна към брат си, който се намръщи. - Не е чак толкова добър. Имаш ли представа как ще протичат елиминациите? Не си представям, че ще изправят благородници срещу простолюдие, така че на Фанън няма да му се наложи да се бие с теб и.

- Не сте тук да убиете гиларабрина? Да не искаш да кажеш, че всички тези хора са тук за онзи глупав турнир?

- Гиларабрин? Какво е гиларабрин? Да не е като мечока Осуалд? Чух за него докато пътувахме през Дънмор. Тормозел села с години, докато накрая кралят не го убил с кинжал.

Антуражът ги подмина без да спре и се отправи към господарската къща. Една от каретите се отдели от групата точно след като подмина кладенеца. Тя спря и от нея слезе млада добре облечена жена, която изтича при тях, като придържаше роклята си, за да не я изцапа.

- Ейдриън! - извика тя с широка усмивка.

Ейдриън се поклони и Терън последва примера му.

- Това баща ти ли е, Ейдриън? - запита тя.

- Не, Ваше Височество. Позволявам си да представя Терън Ууд от село Далгрен. Терън, това е Нейно Кралско Височество принцеса Ариста от Меленгар.

Терън се взираше в него, шокиран:

- Ти наистина си известен, а?

Ейдриън се усмихна неловко и сви рамене.

- Хей, Ариста - каза Фанън. - Познай какво. Ейдриън каза, че целта на надпреварата е да се убие звяр.

- Не съм казвал това.

- Което ме устройва, защото ако Ейдриън щеше да участва, аз трябваше да се оттегля. Но ловът е нещо друго. Знаеш каква роля играе късметът в тези неща.

- Тези неща? - изсмя му се Ариста. - Участвал си в няколко звероу-бийствени съревнования, нали, Фанън?

- Ба! - подигра се Фанън. - Знаеш какво имам предвид. Понякога просто се озоваваш на точното място в точното време.

Моувин сви рамене:

- Не ми звучи особено като турнир за благородници. Ако това се окаже истина, ще бъда разочарован. Убийството на бедно животно не е достойно за меча на един Пикъринг дело.

- Я кажи, случайно да си чул каква ще е наградата? - запита Фанън. - Съдейки по начина, по който ни проглушиха ушите с тази надпревара, изглежда ще да е голяма. Само златен трофей ли ще бъде, или ще е земя? Надявам се да си спечеля собствено имение. Моувин ще наследи бащината титла, обаче аз трябва сам да се оправям. Как изглежда това животно? Мечка ли е? Голямо ли е? Виждали ли сте го?

Ейдриън и Терън си размениха удивени погледи.

- Какво има? - запита Фанън. - Да не е убито вече?

- Не - отвърна Ейдриън, - не е.

- Ох, добре.

- Ваше Височество! - разнесе се женски глас от каретата, която все още стоеше на пътя. - Трябва да тръгваме, ерцхерцогът ще чака.

- Съжалявам - каза им тя. - Трябва да тръгвам. Хубаво беше да те видя отново - тя помахна и изтича обратно към каретата.

- Ние също май трябва да вървим - каза Моувин. - Искаме да запишем името на Фанън колкото се може по-нагоре в списъка.

- Почакайте - каза им Ейдриън. - Не се записвайте за участие.

- Какво? - отвърнаха братята в един глас.

- Яздихме с дни, за да участваме - оплака се Фанън.

- Послушайте ме. Тръгнете обратно веднага и се отправете към дома. Вземете и Ариста със себе си и всеки друг, когото съумеете да убедите. Ако съревнованието е да убиете гиларабрина, не се записвайте. Не искате да се биете с това нещо. Говоря сериозно. Нямате представа с какво си имате работа. Ако се опитате да се биете с чудовището, то ще ви убие.

- Но ти си мислиш, че можеш да го убиеш?

- Аз няма да се бия с него. Ройс и аз просто изпълнявахме задача за дъщерята на Терън и точно се канехме да си тръгнем.

- И Ройс е тук? - каза Фанън, като се оглеждаше.

- Сторете услуга на баща си и напуснете веднага.

Моувин се намръщи:

- Ако беше някой друг, щях да приема тона ти за нахален. Дори бих те нарекъл страхливец и лъжец, но зная, че не си нито едно от тези неща - Моувин въздъхна и замислено потърка брадичка. - И все пак яздихме ужасно дълго време, та просто да се обърнем и да си тръгнем. Казваш, че сте се канели да си тръгвате. Кога ще бъде това?

Ейдриън погледна към Терън:

- След два дни, предполагам - каза на Ейдриън старецът. - Не искам да тръгваме, преди да съм убеден, че Тракия е добре.

- В такъв случай и ние ще останем тук толкова и ще видим сами как стоят нещата. Ако се окажат както казваш ти, тогава ще си тръгнем с вас. Справедливо ли ти се струва, Фанън?

- Не виждам защо ти не си тръгнеш, а аз да остана. В крайна сметка аз ще съм този, който ще участва в съревнованието.

- Никой няма да убие онова нещо, Фанън - каза му Ейдриън. - Слушай, аз бях тук за три нощи. Видях го и знам на какво е способно. Не става въпрос за умение или храброст. Мечът ти няма да го нарани; ничий меч няма да го стори. Борбата с това създание не е нищо повече от самоубийство.

- Още не съм решил - обяви Фанън. - Дори не знаем каква ще бъде надпреварата. Няма да се запиша веднага, но и няма да си тръгна.

- Тогава ми направете услуга - каза им Ейдриън. - Поне останете на закрито през нощта.

* * *

Някой или нещо се криеше в гъсталака.