Авемпарта

- Елфите настояваха, че не знаят нищо за атаката и че нямали представа откъде е дошъл звярът. Един гиларабрин бил изчезнал сред войните и бил сметнат за унищожен. Споменаха зараждането на войнствено движение сред Ериванската империя, което искало да разпали война. Говореше се, че отговорността е именно тяхна. Елфическите владетели се извиниха и ни увериха, че ще разследват обстойно случая. Императорът, убеден че не би било мъдро да отвръщаме на удара или да оповестяваме случката публично, реши да не обръща внимание на атаката и да се прибере у дома.

- Какво общо има това с оръжието?

-Гиларабринът е призовано създание, могъща магия, дарена със собствен живот, необвързан със съществуването на създателя му. Съществото не е напълно живо: не може да се размножава, да старее или да оцени екзистенцията, но не може да умре. Но може да бъде прогонено. Никое заклинание не е съвършено; всяка магия има шев, където нишката може да бъде разплетена. При гиларабрина този шев е името му. При всяко призоваване на гиларабрин се създава и обект - меч, върху който е изгра-вирано името на създанието. Той се използва за контролирането на звяра и при нужда - за унищожението му. Елфите твърдят, че след края на войната поставили гиларабринските мечове в Авемпарта спрямо заръката на Новрон. Всички зверове били призовани и унищожени - без един.

Ройс се изправи, за да опъне крака.

- Значи владетелите на елфите са си запазили един звяр за всеки случай или онази войнствена група го е скрила, за да всява смут. Владетелите ви казват, че всички мечове са там. Може би са, може би не и те просто искат...

- Там е - прекъсна го Есрахаддон.

- Виждал ли си го?

- Разведоха ни из кулата когато пристигнахме. Близо до върха има нещо като мемориал от войната. Там са изложени всичките мечове.

- Добре, значи мечът е налице - каза Ройс, - но не затова искаш да влезеш. Не си дошъл тук, за да спасиш Далгрен. Каква е истинската причина?

- Не ме остави да довърша - отвърна Есрахаддон с тон на мъдър ментор, призоваващ ученика си към търпение. - Императорът вярваше, че е предотвратил война с елфите и се завърна у дома, ала там го очакваше екзекуция. Докато сме били на път, църквата под ръководството на патриарх Венлин планирала убийството на императора. Атаката се проведе на стъпалата на двореца, по време на честването на годишнината от основаването на империята. Джериш и аз избягахме с Неврик. Знаех, че мнозина от цензорите и тешлорите са замесени в заговора на църквата и че щяха да ни намерят, затова изработихме план. Скрихме Неврик и аз изработих два талисмана. Дадох единия на Неврик, а другия - на Дже-риш. Тези амулети щяха да ги защитят от ясновидското търсене на цен-зарите, а на мен позволяваха да ги намеря. Тогава ги изпратих.

- Ами ти? - запита Ройс.

- Аз останах. Опитах се да спася императора - той спря, загледан в далечината. - Провалих се.

- И какво стана с наследника?

- Как бих могъл да зная? Бях заключен за деветстотин години. Да не мислиш, че ми е писал? Джериш трябваше да осигури укриването му -магьосникът се усмихна тъжно. - И двамата си мислехме, че ще бъде за около месец.

- Значи дори не си сигурен дали вече съществува наследник?

- Убеден съм, че църквата не го е убила, иначе те щяха да отнемат и моя живот скоро след това, но какво се е случило с Джериш и Неврик не зная. Ако някой можеше да запази живота на Неврик, то това бе Джериш. Въпреки възрастта си, той бе сред най-добрите рицари на императора. Фактът, че последният му повери сина си, е достатъчно красноречив. Както всички тешлорски рицари, Джериш владееше до съвършенство всички бойни школи; нямаше човек, който да го надвие в битка. И щеше да умре, преди да предаде Неврик. И двамата би трябвало отдавна да са умрели - времето би се погрижило за това. Както и техните пра-пра-правнуци, ако са имали такива. Подозирам, че Джериш е бил наясно с нуждата родът да бъде продължен и би се заселил някъде на закътано, окуражавайки Неврик да се ожени и да има деца.

- И да те чака?

-Моля?

- Това е бил планът, нали? Те се скриват и чакат ти да им съобщиш, че вече е безопасно.

- Нещо такова.

- Значи си имал начин да се свържеш с тях. Начин да откриеш наследника? Нещо, свързано с амулетите.

- Преди деветстотин години бих отговорил утвърдително, но би било глупашка мечта да се надявам да открия техните потомци сега. Времето руши много неща.

- Но въпреки това се опитваш.

- Какво друго му остава на един стар сакат беглец?

- Ще ми кажеш ли как възнамеряваш да ги откриеш?

- Не. Дори вече ти казах повече, отколкото трябваше. Наследникът има врагове и колкото и да си ми симпатичен, този тип тайни си остават за мен. Поне това дължа на Джериш и Неврик.