Авемпарта

- Както с всяко нещо, боят изисква упражнение. Всичко може да изглежда лесно, ако наблюдаваш някой, който е усвоил занаята си до съвършенство, но изискващите се за това часове и години на изтощителна практика остават скрити от погледа ти. Затова съм сигурен, че можеш да изореш поле за частица от времето, което би ми отнело на мен. С фехтовката не е по-различно. Тренировката ще ти позволи да реагираш на събития без да се замисляш и дори да предвиждаш въпросните събития. Превръща се в начин на предвиждане, умение да погледнеш напред в бъдещето и да знаеш точните действия на опонента си, преди той да ги е направил. Без практика би ти се наложило да мислиш прекалено. При битка с по-опитен противник, дори частица от секундата колебание може да те убие.

- Моят противник е гигантска змия с криле - каза Терън.

- И е убила мнозина. Определено по-опитен опонент, бих казал. Така че тренировката е от първостепенна важност. Въпросът е, какво е нужно да упражняваш?

- Да размахвам меч, бих си помислил.

- Вярно, но това е само една малка част. Ако всичко опираше само до размахването, всички с два крака и поне една ръка щяха да са експерти. Не, има още много неща. Първо - концентрацията. Тя означава много повече от това просто да обръщаш внимание на битката. Означава да не се притесняваш за Тракия или да мислиш за семейството си, миналото или бъдещето. Означава да стесниш вниманието си единствено върху това, което правиш в момента. Може да звучи лесно, но не е. Сетне идва дишането.

- Дишането? - запита Терън със съмнение.

- Да. Зная, че дишаме непрекъснато, но понякога спираме да дишаме или спираме да дишаме правилно. Някога да си бил изумен и да си откривал, че си притаил дъх? Някога да си се задъхвал, когато си много нервен или изплашен? Някои дори припадат тогава. Повярвай ми, в истинска битка ще си изплашен и освен ако не тренираш, ще дишаш много слабо или изобщо няма да си поемаш дъх. Намаленият приток на въздух намалява силата на тялото ти и ти пречи да мислиш чисто. Ще станеш уморен и бавен, нещо, което не можеш да си позволиш по време на битка.

- И как да дишам правилно? - запита Терън с лек оттенък на сарказъм.

- Трябва да дишаш бавно и дълбоко, още преди да се е наложило, още преди да се изисква. В началото ще бъде съзнателна мисъл и ще изглежда излишно, дори разсейващо. Но с времето ще става автоматично. Също е добре да помниш, че имаш най-силен удар при издишване. Добавя сила и фокус към него. Понякога викането или крещенето помага. Ще искам това от теб по време на обучението ти. Искам да го чувам, когато замахваш. По-късно няма да бъде наложително, макар че понякога помага да стреснеш опонента си - Ейдриън спря за малко и Терън видя лека усмивка да разтяга устните му. - Сетне идва равновесието; и то означава много повече от това да не паднеш. За съжаление хората имат само два крака. Това са само две опорни точки. Извади едната и ставаш уязвим. Ето защо трябва да си държиш краката на земята. Това не означава, че не можеш да се движиш, но когато се движиш, по-скоро приплъзваш, откол-кото повдигаш крака. Трябва да запазваш тежестта си напред, коленете леко превити и да се опираш на предната част на ходилата, а не на петите. Приближаването на краката намалява опорните ти точки до една, така че ги дръж раздалечени на ширината на раменете.

Определянето на подходящия момент, естествено, е много важно. Отсега те предупреждавам, в началото няма да можеш да разчиташ времето. Това ще се подобри с течение на тренировките. Вчера видя колко объркващо може да бъде да пропуснеш замаха си. Преценката на времето ти позволява не само да уцелиш, но да нанесеш поражения. Ще се научиш да откриваш тенденции в движението. Ще знаеш кога да очакваш разкриване или слабост. Често можеш да предвидиш атаката като наблюдаваш как противникът ти се движи - стойката на краката му, погледът в очите, издайническото движение на рамото, стягането на мускул.

- Но аз не се бия с човек - намеси се Терън. - Не мисля, че то дори има рамо.

- Дори животните издават намеренията си. Те се прегърбват, свиват и променят тежестта си, точно както хората правят. Подобни сигнали не е нужно да бъдат очевидни. Повечето опитни бойци ще се опитат да прикрият намеренията си, или още по-лошо, да те заблудят с лъжливо движение. Те искат да объркат разчета ти на времето, да нарушат равновесието ти и да им осигуриш пролука. Разбира се, точно това е, което ти искаш да причиниш на тях. Ако е изпълнено добре, противникът ти вижда подвеждащото движение, а не атаката. Резултатът - в твоя случай - е обезглавена летяща змия.