Авемпарта

Последното нещо, което трябва да кажа, е и най-трудното. То не може да бъде научено. Трудно може да бъде обяснено. Това е идеята, че боят - битката - не е в ръцете или краката ти, а в главата ти. Истинската борба се води в ума ти. Трябва да си убеден в победата още преди да си започнал борбата. Трябва да я виждаш, подушваш и вярваш непоклатимо в нея. Това е вид увереност, но трябва да се пазиш от прекалената самоувереност. Трябва да бъдеш гъвкав - да се адаптираш в миг и никога да не се предаваш. Без това, нищо друго не е възможно. Ако не вярваш, че ще победиш, страхът и колебанието ще позволят на противника да те убие. Сега да вземем два яки клона и да проверим колко добре си слушал.

* * *

Тази нощ също запалиха огньовете. Всички се скриха в господарската къща или в мазето на пушилнята. Ройс и Ейдриън бяха единствените, които се движеха навън, но дори те стояха зад прага на вратата на пушил-нята, оглеждайки нощта на светлината на огъня.

- Как е Тракия? - запита Ройс, вперил очи в небето.

- Отлично, като се има предвид опитът й да счупи клон със собствената си глава - отвърна Ейдриън, докато седеше върху бъчва и глозгаше овнешки кокал. - Дори чух, че искала да помага с вечерята - поклати глава и се усмихна. - Бива си го това момиче. Трудно ми е да си го представя след онази арка в Колнора, но тя е жилава. Истинската промяна е у стареца. Терън казва, че възнамеряват да напуснат след ден-два, веднага щом Тракия е в състояние да пътува.

-Значи оставаме без работа? - каза с престорено разочарование Ройс.

- Защо, да не би да имаш напредък? - запита Ейдриън, докато хвърляше кокала и обърсваше ръце в дрехата си.

- Не. Не мога да разбера как да я достигнем.

- Тунел?

- Помислих си за това, но претърсих всеки инч от гората и скалите. Нямаше нищо; нито пещера, нито долчинка; нищо, което да загатва за тунел. В задънена улица съм.

- Ами Есра? Магьосникът няма ли някакви идеи?

- Може би, но той е уклончив. Крие нещо. Иска да се добере до кулата, но не казва защо и отбягва директните въпроси. Нещо му се е случило там преди години. Нещо, за което той не иска да говори. Утре може да съумея да изстискам повече информация, ако му кажа, че семейство Ууд вече не се нуждаят от услугите ни и че сега нямам причина да продължавам да опитвам.

- Смяташ ли, че той няма да се досети?

- Да се досети за какво? - запита Ройс. - Честно, утре ще опитам за последно и ако не успея да намеря нищо, предлагам да се отправим с Те-рън и Тракия.

Ейдриън мълчеше.

- Какво? - запита Ройс.

- Просто ще ми е неприятно да ги изоставя така. Имам предвид, вече започват да се опомнят.

- Непрекъснато правиш това. Позволяваш на тези изгубени каузи да ти се наврат под кожата.

- Бих искал да ти напомня, че идването ни тук бе по твое настояване. Аз бях започнал да отказвам работата, забрави ли?

- Е, много може да се случи в рамките на един ден; може би утре ще открия начин.

Ейдриън застана на прага и надникна.

- Гората е шумна. Изглежда нашият приятел няма да се отбие тази нощ. Може би пламъците на Есрахаддон са му опърлили крилете и тази вечер ще е на еленска диета.

- Огньовете няма вечно да го държат далече - каза Ройс. - Според магьосника, пламъците не са го наранили; само са го объркали, очевидно ярките светлини правят това. Само мечът от кулата може да го нарани. Така че ще се върне.

- В такъв случай да се възползваме от отсъствието му, като се наспим добре.

Ейдриън слезе в избата, оставяйки Ройс да рее поглед из нощното небе и периодично закриващите звездите облаци. Все още духаше вятър, огъвайки дърветата и разрошвайки пламъците. Почти можеше да го подуши: във въздуха се усещаше промяна и тя лъхаше в тяхна посока.

8 Митове и легенди

Ройс стоеше на речния бряг в ранната утринна светлина, опитвайки се да направи жабка по посока на кулата. Всички камъни затъваха в бурните води още след първия скок. Последната му идея за достигане на кулата бе да построи лодка, с която да се пусне нагоре по течението - с надеждата да успее да се захване за скалата, преди реката да го отнесе покрай кулата във водопада. Нямаше удобна площадка сред скалите, където да се приземи; би било осъществимо, ако успееше да прецени течението правилно и да се хване за основата. Силата на удара най-вероятно щеше да разруши лодката или да я потопи, но той би имал възможност да се покатери по ръба. Проблемът бе, че дори и в случай на успех, връщането бе невъзможно.

Обърна се да види магьосника, който се приближаваше по брега. Вероятно искаше да го държи под око, но и по-скоро да бъде наблизо в случай, че входът бъде намерен.

- Добро утро - каза чародеят. - Някакви просветления днес?

- Само едно. Няма начин кулата да бъде достигната.

Есрахаддон изглеждаше разочарован.

- Изчерпах всички възможности, за които се сетих. Освен това Те-рън и Тракия се канят да напуснат Далгрен. Вече нямам причина да си блъскам главата.

- Разбирам - взря се в него Есрахаддон. - Ами благополучието на селото?