Авемпарта

Повечето бяха видели крилатия звяр в светлината на ярките зелени пламъци. Всеки от тях установи присъствието на спътник, отдавна изгубен приятел, завърнал се неочаквано - надеждата.

С изгрева на слънцето се отправиха да подготвят още огньове. Вече имаха разработена система и можеха да подготвят кладите само с няколко часа работа. Подозирайки, че звярът - очевидно виждащ добре в тъмното - би могъл да бъде затруднен с гъст дим, Винс Грифин предложи да използват димни гърнета. Векове наред фермерите ги бяха използвали да прогонват застрашаващи реколтата насекоми и Далгрен не правеше изключение. Старите гърнета бяха прилежно събирани и напълнени, като че ли се очакваше нашествие от скакалци. Същевременно Ейдриън, Тад Бо-туик и Клайн Гудман изследваха външните постройки в търсене на най-добрата защита.

Ейдриън раздели мъжете на малки групи. Една групица започна да разширява зимника, който откриха в пушилнята, а друга започна да копае тунел с намерението да се опитат да заловят звяра. Огромна преследваща човек змия може и да го последва в тунел, но ако последният се стесняваше постепенно, биха могли да съумеят да запушат изходите, преди звя-рът да се е осъзнал. Никакво човешко оръжие не можеше да го нарани, но Ейдриън предположи, че за залавянето не съществуваха такива ограничения.

Дякон Томас не бе особено въодушевен от цялото копаене, рязане и горене на територията на замъка, но вече бе повече от очевидно, че селяните са намерили нов водач в лицето на Ейдриън. Томас мълчаливо бе останал в къщата, грижейки се за Тракия.

- Ейдриън?

Той се миеше при кладенеца, където можеше да намери малко усамотение. Вдигна очи и видя Терън.

- Гледам, че сте копали - каза фермерът. - Дилън спомена, че си ги накарал да изкопаят тунел. Доста умно.

-Малки са шансовете да проработи - обясни Ейдриън, докато си плискаше лицето, - но поне е вариант.

- Слушай - започна старецът с измъчено изражение на лицето си, сетне замлъкна.

- Тракия добре ли е? - попита Ейдриън след около минута.

- Отлично, здрава е като нейния старец - каза гордо той, удряйки се в гърдите. - Ще е нужно доста повече от дърво, за да я пречупи. Тъй сме ние Ууд. Може да не мязаме такива, но сме костелив орех. Може да ни отнеме време, но ние се завръщаме, а когато го сторим, сме по-силни от всякога. Въпросът е, че имаме нужда от нещо - знаеш, причина. Аз нямах. Или поне си мислех, че нямам. Тракия ми доказа противното.

Отново настъпи неловко мълчание.

- Слушай - започна Терън още веднъж и пак спря. - Не съм свикнал да съм длъжник някому. Винаги съм се отплащал по свой начин. Всичко, което имам, съм придобил с работа и пак работа. Не искам ничия помощ и не се извинявам за това, което съм, разбираш ли?

Ейдриън кимна.

- Но... е, много от онуй, дето каза вчера, беше истина. Ала днес някои неща са различни. Тракия и аз ще се махнем от това място веднага щом тя се възстанови. Няколко дни почивка ще са достатъчни, предполагам. Ще се отправим на юг, може би към Олбърн или дори Калис; чувам, че там времето се задържа топло по-дълго и е по-добре за вегетацията. Както и да е, това ни оставя тук за още няколко нощи. Още няколко нощи ще трябва да живеем под тази сянка. Няма да изгубя малкото си момиченце по начина, по който загубих другите. Знам, че дърт фермер като мене няма да е от голяма полза да размахва коса или вила срещу онуй нещо, но ако се стигне дотам, ще е харно да знам как да се бия. Така ако се появи преди да сме си тръгнали, поне ще имам шанс. Не е много, ама имам малко закътано сребро и се чудех дали предложението ти да ме обучаваш още важи.

- Първо да уточним някои неща - каза твърдо Ейдриън. - Дъщеря ти вече ни плати да ти помогнем с каквото се наложи, така че си запази парите за пътуването на юг или няма да те науча на нищо. Разбрахме ли се?

Терън се поколеба, сетне кимна.

- Добре. Предполагам можем да започнем веднага, ако си готов.

- Да вземем ли мечовете ти? - попита Терън.

- Това би било проблем, като се има предвид, че ги оставих на Мили и от снощи никой не я е виждал, но засега това няма значение.

- Да отрежа пръчки тогава? - предложи фермерът.

-Не?

- А какво?

- Защо просто не седнеш и чуеш някои неща? Има много неща, които трябва да знаеш, преди да се научиш да замахваш към нещо.

Терън го изгледа скептично.

- Искаш от мен да те обуча, нали? Ако аз поисках да ме научиш как да стана добър фермер само за няколко часа, ти какво би казал?

Терън кимна примирено и седна на прахта недалеч от мястото, къде-то Ейдриън бе срещнал за първи път Пърл. Ейдриън нахлузи ризата си, взе кофа, обърна я наопаки и седна пред фермера.