Авемпарта

- Ако това е истина, защо те са там, а ние тук?

- Всичко е заради Новрон. Той ни показал слабостите им. Научил човечеството как да се бие, как да се защитава и ни дарил изкуството на магията. Без него сме били голи и беззащитни пред тях.

- И все пак не виждам как сме могли да победим - каза Ройс. - Дори и с това знание, предимството изглежда на тяхна страна.

- Истина е; и в равностоен бой бихме загубили, но той не е бил такъв. Виждаш ли, елфите живеят много дълго. Не мисля, че някой човек знае точния срок, но във всеки случай става дума за поне няколко века. Възможно е сега да ни наблюдават елфи, видели Новрон с очите си. Но никой не може да живее толкова дълго и да се размножава бързо. Раждането и смъртта в света на елфите са редки и свещени събития.

Представи си разрухата и мизерията, която войните са им докарвали. Без значение колко битки печелели срещу нас, всеки път строевете им били проредени. Каквото сме възстановявали в рамките на едно поколение, на елфите би отнело хилядолетие. Те били погълнати - удавени, ако предпочиташ - в заливащото море на човечеството - Есрахаддон поспря, сетне добави. - Само дето сега Новрон го няма. Няма да има спасител този път.

- Този път?

- Какво мислиш ги задържа там? Това са техните земи. За нас това изглежда преди цяла вечност, но за тях едва вчера са се разхождали по този бряг на реката. По това време вероятно са възстановили бройката си.

- Тогава какво ги спира да прекосят реката?

- Какво отделя всеки от онова, което желае? Страхът. Страх от унищожение; страх, че можем да ги унищожим напълно, но Новрон е мъртъв.

- Вече спомена това - изтъкна Ройс.

- Казах ти преди, че човечеството е разпиляло наследството на Нов-рон и с това ще докара гибелта си. Новрон дарил хората с магия, но вече го няма, а магията е забравена. Ние сме като деца, голи и невъоръжени. Предизвикваме яростта на вид, толкова възвишен спрямо нас, че дори няма да чуват писъците ни. Неинформираността на елфите за слабостта ни и древното споразумение между мъртъв император и Ериванската империя е всичко, което ни дели от унищожението.

- Тогава е хубаво, че не знаят.

- Точно това е - каза му магьосникът. - Научават.

- Г иларабринът?

Есрахаддон кимна:

- Според указа на Новрон, бреговете на реката са рин контита.

- Забранени за всички - грубо преведе Ройс, с което си спечели фина усмивка от страна на чародея. - И аз мога да чета и пиша.

- Ах, наистина образован мъж. Та както казвах, бреговете на река Нидвалден са рин контита.

Разбиране се появи на лицето на крадеца:

- Далгрен нарушава споразумението.

- Точно. Указът също поставя условието, че елфите нямат право да отнемат човешки животи, освен ако хората не прекосят реката. Но не се споменава нищо за хора, убити чрез благовидни действия. Ако търколя речен камък от върха на хълм, той може да отиде навсякъде, но твърде вероятно е да се затъркаля надолу. И ако в подножието има хора, той може да ги премаже, но не аз ще съм този, който ги е убил, а камъкът. И нещастното стечение на обстоятелствата, че стоят на пътя му.

- И гледат какво ще направим, как ще се справим с това. Определят силата и слабостите ни. Както ти правиш с мен.

Есрахаддон се усмихна.

- Може би - каза той. - Няма начин да сме сигурни дали те са отговорни за присъствието на звяра, но едно нещо е сигурно: те наблюдават. Когато видят, че сме безпомощни срещу един гиларабрин, ако сметнат, че споразумението е нарушено или когато то изтече, страхът вече няма да ги спира.

- Това ли е истинската причина да бъдеш тук?

- Не - магьосникът поклати глава. - Свързано е, но войната между елфи и хора ще се разрази, независимо от това какви действия предприемам. Просто се опитвам да смекча удара и осигуря на човечеството шанс за борба.

- Може да започнеш, като научиш неколцина други да правят това, което стори миналата нощ.

Магьосникът погледна към крадеца:

- Какво имаш предвид?

- Скромността не ти отива - каза му Ройс.

- Не, предполагам.

- Мислех, че не можеш да правиш изкуството си без ръце?

- Много е трудно, отнема много време и не е особено точно. Представи си да се опитваш да си напишеш името с крака. Започнах да работя по това заклинание преди да дойдете тук, смятайки, че може да ни е от полза в даден момент. Огнената стена за малко не ви погълна. Трябваше да бъде няколко ярда по-далеч и да се задържи с часове, а не минути. С ръце бих... - той спря. - Няма смисъл да спекулирам върху това.

- Толкова ли си бил могъщ преди?

Есрахаддон се ухили дяволито:

- Мило момче, не би могъл да си представиш.

* * *

Възстановяването на Тракия бързо се разчу из селото. Тя все още бе малко отпаднала, но учудващо здрава. Можеше да вижда ясно, всичките й зъби си бяха на мястото и имаше апетит. Когато утрото се преполови, тя седеше и кусаше супа. Този ден имаше определено по-различен поглед в очите на селяните. Неизречената мисъл на всеки бе същата - звярът беше нападнал и никой не беше умрял.