Авемпарта

Ройс остави Есрахаддон и се отдалечи по течението на реката, внимавайки да не поглежда по посока на шума. Смъкна се от скалите в дол-чинката близо до реката и изчезна сред дърветата, правейки голям кръг. Там имаше нещо и то се стараеше да остане тихо.

Първоначално Ройс мерна нещо оранжево и синьо сред листата и почти го помисли за птица, но сетне петното се размърда. Бе твърде едро, за да бъде птица. Ройс се приближи и видя светлокафява сплетена брада, широк плосък нос, синя кожена жилетка, големи черни ботуши и ярка оранжева риза с издути ръкави.

- Магнус! - Ройс високо поздрави джуджето, карайки го да се препъне и падне от къпинака. То се подхлъзна на тревистия ръб и падна назад: недалеч от мястото, на което седеше Есрахаддон. Джуджето лежеше по гръб с изкаран въздух и се мъчеше да си поеме дъх.

Ройс скочи долу и допря острието на кинжала до вратлето му.

- Много хора те търсеха - каза му заплашително крадецът. - Трябва да призная, аз лично предпочитах да те намеря лично, за да ти благодаря за оказаната ми от теб помощ в Есендън.

- Не ми казвай, че това е джуджето, убило крал Амрат - каза Есра-хаддон.

- Името му е Магнус или поне така Пърси Брага го наричаше. То е майстор в изработването на капани и дълбаенето на камъни, нали?

- С това си изкарвам хляба - протестира джуджето, все още борейки се за въздух. - Аз съм занаятчия. Поемам възложени ми поръчки също като теб. Не можеш да обвиняваш някого за това, че работи.

- Почти умрях благодарение на твоята работа - каза му Ройс. - А и ти уби краля. Олрик ще бъди изключително доволен, когато му кажа, че най-накрая съм те елиминирал. Пък и доколкото си спомням, за главата ти имаше обявена награда.

- Чакай... спри! - изкрещя Магнус. - Не беше нищо лично. Нима ти никого не си убивал за пари, Ройс?

Ройс се поколеба.

- Да, зная кой си - каза му джуджето. - Исках да узная кой е надвил моя капан. Работел си за Черния диамант и то не като момче за доставки. Това ми беше работата, казвам ти. Не се интересувам от политика, Брага или Есендън.

- Подозирам, че казва истината - каза Есрахаддон. - Никога не съм познавал джудже, което да се интересува от човешките дела извън парите, които те могат да му донесат.

- Виждаш ли, той знае какво говоря. Можеш да ме пуснеш.

- Казах, че казваш истината, а не, че той трябва да пощади живота ти. Всъщност, след като разбирам, че си подслушвал разговорите ни, трябва да насърча идеята за прекратяването на живота ти. Няма как да бъда сигурен колко точно си чул.

- Какво? - проплака джуджето.

- След като му прережеш гърлото, просто можеш да го търколиш през ръба - магьосникът стана и надникна надолу.

- Не - отвърна Ройс, - би било по-добре да го хвърля през водопадите. Той не е особено тежък и най-вероятно водата ще го отнесе чак до Гоблиновото море.

- Трябва ли ти главата му? - попита Есрахаддон. - За да я покажеш на Олрик.

- Би било хубаво, но няма да мъкна отрязана глава за седмица през тези гори. Ще привлече всяка муха в радиус от мили, а и след няколко часа ще се разсмърди. Довери ми се, говоря от опит.

Джуджето се взираше ужасено в тях.

- Не! Не! - изкрещя паникьосано то, когато Ройс притисна острието към врата му. - Мога да ви помогна! Мога да ви покажа как да стигнете до кулата!

Ройс погледна към магьосника, който изглеждаше скептично настроен.

- В името на Дром, аз съм джудже. Разбирам от камък. Разбирам от скали. Знам къде е тунелът към кулата.

Ройс отпусна кинжала си.

- Пощадете ме и ще ви покажа - Магнус завъртя глава към Есрахаддон. - А що се отнася до чутото от мен, не се интересувам от делата на магьосниците и хората. Никога няма да кажа и дума. Ако познаваш джуджетата, трябва да знаеш, че можем да бъдем като камък, когато решим.

- Значи все пак има тунел - каза Ройс.

- Разбира се.

- Преди да реша - каза Ройс, - какво правиш тук?

- Просто довършвах друга работа, това е.

- И каква беше тази работа?

- Нищо злокобно, просто изработих меч за едного.

- Чак тук? И кой е този човек?

- Лорд Ръфъс някой си. Бях нает да дойда тук и да го направя. Бе ми казано, че той ще се срещне с мен. Честно, никакви капани, никакви убийства.

- А как си още жив? Как се измъкна от Меленгар? Как така не те заловиха?

- Моят работодател е много могъщ.

- Онзи Ръфъс?

- Не, изработвам меча за него, но Ръфъс не е моят работодател.

- Тогава кой е?

Ройс чу стъпки. Някой тичаше по пътеката. Мислейки се, че са хората на джуджето, той се промъкна зад гърба му. Сграбчи косата му, дръпна главата му назад и се приготви да му пререже гърлото.

- Ройс! - провикна се Тад Ботуик някъде отдолу.

- Какво има, Тад? - внимателно се провикна Ройс.

- Ейдриън ме праща. Казва, че трябва да се върнеш веднага в селото, но Есра да стои настрана.

- Защо? - запита магьосникът.

- Ейдриън ме прати да ви предам, че църквата на Нифрон пристигна току-що.

- Църквата? - промърмори магьосникът. - Тук?

- Сред тях има ли някой на име лорд Ръфъс? - попита Ройс.

- Може. Има сума ти напудрени. Сред тях трябва да има поне един лорд.

- Някаква представа защо са тук, Тад?

-Не.