Авемпарта

- Каква цена поставяте на безопасността си? Каква цена поставяте на живота на децата си? Прасе или крава по-ценни ли са от собствената ви плът и кръв? Гледайте на това като на десятък и бъдете благодарни, че църквата дойде в Далгрен, за да ни спаси. Никой друг не го стори. Кралят на Дънмор ни игнорира, но вашата църква изпрати не просто някакъв си рицар или маркграф, а самият архиепископ на Гхент. Скоро звярът ще бъде убит и щастието още веднъж ще се възцари в Далгрен. Ако това означава една безмесна година и оране без волове, със сигурност цената не е прекалено висока. Сега, моля ви, вървете си по домовете. Не им се пречкайте и ги оставете да си свършат работата.

- А дъщеря ми? - изръмжа Терън и си проправи път, очевидно ре-шен да убива.

- Всичко е наред. Говорих с архиепископа и епископ Салдур; те се съгласиха да я оставят. Преместиха я в по-малка стая, но...

- Не ми позволяват да я видя! - сопна се фермерът.

- Зная, зная - каза Томас с успокояващ глас. - Но аз мога. Само се отбих да обясня нещата. Сега отивам обратно и ти обещавам, че неотлъчно ще бдя над нея.

Ейдриън се измъкна от сега насъбралата се около дякона тълпа и с огорчен вид се обърна към Ройс:

- Кажи ми, че си открил начин да влезем в кулата.

Ройс сви рамене.

- Може би. Тази вечер ще узнаем.

- Тази вечер? - запита Ейдриън. - Подобни неща не трябва ли да бъдат вършени денем? Когато и двамата можем да виждаме и неща със сложни имена не хвърчат насам-натам?

- Не и ако съм прав.

- А ако грешиш?

- Тогава и двамата ще умрем - най-вероятно изядени.

- Знам, че не се шегуваш. Споменах ли, че изгубих оръжията си?

- С малко повече късмет няма и да ни трябват. Това, от което имаме нужда, е хубаво въже, поне шестдесет фута, фенери, огниво, восък.

- Това няма да ми допадне, нали? - измъчено запита Ейдриън.

- Никак - отвърна му Ройс.

9 Изпитания на лунна светлина

- Обратно в леглото! - изкрещя мъжът. - Връщай се в леглото незабавно!

Ариста се разхождаше из коридора на имението, колкото за да го разгледа, толкова и да се отърве от Бърнис, която настояваше принцесата да подремне. Първоначално си помисли, че виковете се отнасят към нея и докато се примиряваше с лиготиите на Бърнис, то определено нямаше да позволи някой да се обръща към нея по начина на този кресльо. Макар и извън родното си кралство Меленгар, тук също си оставаше принцеса и посланик и никой нямаше право да й говори така.

Тя се отправи с ядосано изражение и свивайки зад ъгъла, видя мъж на средна възраст и младо момиче. Тя бе облечена само в нощница, по лицето си имаше белези. Той я държеше за китката и се опитваше да я блъсне в една спалня.

- Пусни я! - нареди Ариста. - Хилфред! Пазачи!

Мъжът и момичето се взряха удивени в нея.

Хилфред изскочи иззад ъгъла и за миг застана с изваден меч между принцесата и източника на гнева й.

- Казах незабавно да си махнеш мръсните ръце от нея или ще накарам да ти ги отсекат до китката.

- Но аз... - започна мъжът.

От другата посока се зададе двойка имперски стражници.

- Милейди? - поздравиха я те. Хилфред мълчаливо посочи с меча си към врата на досадника.

- Арестувайте тази отрепка - заповяда Ариста. - Домогваше се до момичето.

- Не, не, моля ви - протестира девойката. - Вината беше моя. Аз.

- Вината не е твоя - Ариста я изгледа със съжаление. - И няма от какво да се страхуваш. Ще се погрижа той никога вече да не те притеснява - теб или когото и да било.

- Велики Марибор, защити ме - помоли се мъжът.

- О, не, вие не разбирате - каза момичето. - Той не ме нараняваше. Опитваше се да ми помогне.

-И как?

- Преживях инцидент - посочи белезите на лицето си. - Дякон Томас се грижеше за мен, но днес вече се чувствах по-добре и исках да стана и да се разходя, но той прецени, че би било по-добре, ако остана на легло още един ден. Наистина само се опитваше да ми помогне. Моля ви, не го наранявайте. Той бе толкова мил.

- Познавате ли този човек? - запита стражите Ариста.

- Бе му разрешен достъп от архиепископа като дякон на това село, милейди; и наистина се е грижел за това момиче на име Тракия.

Томас, чиито очи бяха широко разтворени от страх, а мечът на Хилф-ред все още в опасна близост до гърлото му, кимна и неумело се постара да изобрази приятелска усмивка.

- Моя грешка - каза Ариста, свивайки устни. Погледна към стражите: - Върнете се към задълженията си.

- Принцесо - двамата се поклониха рязко, обърнаха се кръгом и изчезнаха в посоката, от която бяха дошли.

Хилфред бавно прибра меча в ножницата.

Тя отново погледна към двамата.

- Извинявам се, просто... няма значение - тя се извърна, засрамена.

- О, не, Ваше Височество - каза Тракия, опитвайки се да направи реверанс. - Благодаря ви много за помощта, дори и да не се нуждаех от нея. Хубаво е да знам, че някой толкова издигнат като вас би си правил труда да се притече на помощ на бедна фермерска дъщеря - Тракия се взираше в нея със страхопочитание: - Никога преди не бях срещала принцеса. Дори и не бях съзирала.

- В такъв случай се надявам да не съм прекалено голямо разочарование.

Тракия понечи да отговори, но Ариста я изпревари: