Авемпарта

- Никога не съм чувал за Кайл - каза боецът. - Не съм схоластик, но доколкото си спомням казаното от дребния монах, богът на джуджетата е Дром, на елфите - Феррол, а човешкият е Марибор. Сестра им, богинята на флората и фауната е... Муриел, нали? А синът й Уберлин е богът на мрака. Как се вписва Кайл в цялата тази история?

- Той е техен баща - обясни Есрахаддон.

- А, да, бях забравил за него, ама името му не беше Кайл. Беше. Еребус или нещо от сорта, нали? Изнасилил дъщеря си и синовете му го убили, само дето той не е наистина мъртъв? Не ми звучеше много смислено.

Есрахаддон се изкикоти:

- Религията никога не звучи.

- Та кой е Кайл?

- Ами, култът на Тур, известен още като Кайл, настоява, че богът е безсмъртен и не може да умре. Тази група откачалки се появила по времето на император Естремон II и започнала да разпространява историята, че Еребус бил пиян - или съответният божествен еквивалент - когато изнасилил дъщеря си и че изпитвал угризения за стореното. Историята продължава, че Еребус позволил на синовете си да мислят, че са го убили. Сетне тайно отишъл при Муриел и я помолил за прошка. Тя му казала, че още не е готова да му прости и че ще го стори само след като той изтърпи наказание. Трябвало да прави добри дела из Елан, но в облика на обикновен човек, не бог или дори крал. За всяко одобрено от нея дело на саможертва и добрина, тя щяла да откъсва по едно перо от изящната си роба и когато робата изчезнела, тя щяла да му прости и да го приветства вкъщи.

Легендата за Кайл говори, че преди векове странник посетил бедно селце на име Тур. Никой не знае къде се намира то, разбира се; и през вековете разположението му е било неколкократно променяно в отговор на различни твърдения, но най-разпространената легенда гласи, че се намира в Делгос, заради честите нападения от страна на Дакка и близостта в наименованията с пристанищния град Тур Дел Фур. Странникът наричал себе си Кайл и виждайки мъчителната съдба на отчаяните селяни, ги научил на изкуството да изковават оръжия, с които да се защитават. Творенията им били най-добрите в света, способни да разсичат желязо с лекота. Щитовете и броните им били леки и все пак по-здрави и от камък. Кога-то Кайл ги научил на това изкуство, селяните започнали да се защитават успешно. След като отблъснали набезите на хората от Дакка, легендата гласи, че се разнесъл гръм и от ясното небе едно перо паднало в ръцете на Кайл. Той се разплакал на подаръка и се сбогувал със селяните, които никога повече не го видели. През властването на различни императори, винаги се носели по една-две истории за Кайл, който вършел добри дела и получавал перото си. Легендата се откроявала, защото бедното село Тур сега било прочуто с оръжейното си майсторство.

- Никога не съм чувал за град с подобно име.

- В което не си единствен - каза Есрахаддон. - Така че експертите по митове поразширили историята си, както често се случва с тези нелепи приказки, когато се сблъскат с реалността. Предполага се, че селото било залято с поръчки. Обитателите му не искали да правят оръжие за всеки, така че изработвали малко количество; и то само за онези, които имали нужда от него в името на добро и справедливо дело. Но могъщи рицари решили да присвоят тайната на божественото изкуство и се приготвили да завземат селото. Ала в определения за битката ден, армиите им не намерили нищо: всички сгради и обитатели били изчезнали безследно. На земята имало само бяло перо, което не принадлежало на някоя от известните им птици.

- Удобно - каза Ейдриън.

- Именно - отвърна чародеят. - Една мистерия прикрита с друга, но никога истински доказателства. Това обаче не пречи на хората да вярват.

- За твое сведение - заговори Магнус, - Тур Дел Фур някога е бил джуджешки град и на моя език означава „селото на Тур“, а сред хората ми има легенди, че някога е било източник на великолепни занаятчии, познаващи из най-малки тънкости металообработката и изковаващи отлични мечове. Всяко джудже в Елан би дало брадата си в замяна на тайните на Тур или дори за шанса да изучава такова острие.

- И ти смяташ, че Алвърстоун е острие от Тур? - запита Ейдриън.

- Как го нарече? - запита Магнус, спирайки за кратко своите кръгли очички върху му.

- Алвърстоун. Така Ройс нарича кинжала си.

- Не го окуражавай - каза Ройс, който не откъсваше очи от кулата.

- Откъде си взел този Алвърстоун? - попита джуджето, снижавайки

глас.

- Подарък от приятел - отвърна вместо партньора си Ейдриън. - Нали?

- Кой? И откъде го е взел приятелят? - настояваше джуджето.

- Не сте забравили, че мога да ви чуя, нали? - каза им Ройс, сетне, виждайки нещо, той посочи към Авемпарта. - Гледайте.