Авемпарта

Всички се вгледаха в потъмняващите очертания на кулата. Сега слънцето бе залязло и нощта се спускаше отгоре им. Като огледала, реката и цитаделата улавяха звездната светлина и блясъка на луната. Мъглата от водопадите приличаше на бяла пара, виеща се около основите. Близо до върха, тъмна форма разпери криле и отлетя по реката. Закръжа над водопадите, улавяйки въздушни течения и вдигайки се все по-високо, с плясък на масивните криле звярът полетя над дърветата към Далгрен.

- Това е леговището му? - запита боецът невярващо. - Живее в кулата?

- Удобно, нали - отбеляза Ройс. - Звярът обитава същото място, къ-дето е и гибелоносното за него оръжие.

- Удобно за кого?

- Това ни остава да разберем - каза Есрахаддон.

Ройс се обърна към джуджето:

- Добре, малки ми зидарю, ще се отправяме ли към тунела? Някъде в реката е, нали? Някъде под водата?

Магнус го погледна изненадано.

- Само налучквам, но съдейки по изражението на лицето ти, очевидно съм прав. Това е единственото място, където не съм търсил. Сега, в замяна на живота си, ти ще ни покажеш къде точно.

* * *

Ариста стоеше в компанията на Пикърингови на южната крепостна стена, наблюдавайки залеза отвъд портата. Стената предоставяше гледка както към двора, така и към ширналите се отдолу хълмове, като същевременно ги предпазваше от суматохата долу. Рицари оживено шареха, подготвяйки брони; стрелци опъваха тетиви, украсени в пищни покривала коне неспокойно пристъпваха, а свещеници молеха Новрон за мъдрост. Съревнованието бе на път да започне. Селото отвъд стената си оставаше потънало в тишина. Не се виждаше никаква светлина, нищо не помръдваше.

Нов спор се разрази близо до портата, където висеше списъкът с претендентите. Ариста видя няколко мъже да се дуелират сред облаци прах.

- Кои са този път? - поинтересува се Моувин. По-възрастният Пи-къринг се облягаше на дървената стена. Носеше семпла широка туника и меки обуща. Това бе Моувин, когото си спомняше - безгрижното момче, предизвикващо я на дуели с пръчки, когато тя се извисяваше на един фут

над него и можеше да го помете, в дните когато бе имала родители и най-голямото й предизвикателство бе да накара Ленар да ревнува.

- Не съм сигурен - отвърна Фанън, хвърляйки поглед надолу. - Струва ми се, че един от тях е сър Ерлик.

- Защо се бият? - попита Ариста.

- Всеки иска да е по-напред в списъка - обясни Моувин.

- Това е безсмислено. Няма значение кой ще тръгне първи.

- Има, ако човекът преди теб убие зверчето.

- Но само наследникът може да убие звяра.

- Наистина ли смяташ така? - запита Моувин, обръщайки се и като хвана заострените върхове, надникна надолу. - Никой друг не го прави.

- Кой е първи в списъка?

- Тобис Рентинуал.

- Кой е той? - запита принцесата.

- Това е лудакът с мистериозното оръжие, за когото ти споменахме.

- Ей го - посочи Фанън. - Онзи пуяк там, дето се е облегнал на пу-шилнята. Има писклив глас и усещане за превъзходство, които те карат да го удушиш.

Моувин кимна.

- Такъв е. Надникнах под платнището му. Имаше някакво огромно съоръжение от дърво, въжета и скрипци. Той първи намери списъка и от-беляза името си. Никой не възрази, когато мислеха, че съревнованието ще е турнир. Всички просто горяха от нетърпение да се изправят срещу него, но сега настръхват при мисълта за Тобис като император.

- Как така да се изправят?

- Смъкнаха го - каза Фанън.

- Смъкнаха?

- Идея на Луис Гай - обясни Моувин. - Стражът заяви, че недоволните от мястото си в списъка могат да се изкачат на по-предни позиции с бой, като предизвикат на дуел онези, за чиито места претендират и съответно ще вземат при победа или уговорка. Сър Ендън от Чадуик предизвика Тобис, който му отстъпи мястото си. Кой би го обвинявал? Само сър Грейвин прояви смелостта да предизвика Ендън, а неколцина други отправиха претенции към по-долните места. Повечето очакваха дуелите да бъдат по точки, но Луис Гай обяви, че битката ще се смята за приключена само когато противникът отстъпи, така че някои продължиха с часове. Имаше много ранени. Сър Грейвин отстъпи едва след като Ендън го промуши в рамото. Обяви, че се оттегля и че утре ще напусне. И не е единствен. Не един и двама напуснаха, бинтовани като мумии.

Ариста погледна Фанън:

- Не предизвикваш никого?

Моувин се изкикоти:

- Беше доста забавно. В момента, в който Гай оповести възможността, всички впериха очи в нас.

- Но не предизвика никого?

Фанън се намръщи и изгледа Моувин:

- Той не ми дава. А името ми е почти в дъното.

- Ейдриън Блекуотър ни каза да не се записваме - обясни Моувин.

- Е, и? - Фанън се вгледа в брат си.

- Ами единственият мъж, който би могъл да окупира без проблеми върха на списъка, дори не е вписал името си в него. Или той знае нещо, което нам не е известно, или си мисли, че знае. Това си струва чакането от една нощ. Пък и нали чу Ариста, няма значение кой ще бъде пръв.

- Знаеш ли кой още не е в списъка? - запита Фанън. - Лорд Ръфъс.

- Да, забелязах. Мислех си, че ще предизвика Ендън и тогава пътуването щеше да си струва даже само заради дуела им. Той дори не е на двора с останалите.

- Доста се навърта около архиепископа.