Авемпарта

- Най-добре ще бъде да изчезнеш - каза на магьосника Ройс. - Някой може да е споменал името ти. Аз ще ида да видя какво става. Междувременно - той погледна към джуджето - изглежда работодателят ти току-що се появи. Смъртното ти наказание е отложено. Този любезен стар човек ще те наглежда. Ще стоиш точно тук. По-късно ще ни покажеш къде е тунелът и ако казваш истината, тогава ще живееш. В противен случай ще прелетиш през водопадите на парчета. Съгласен? Добре -погледна към магьосника. - Искаш ли да го вържа или да го ударя по главата с камък? - това питане на Ройс отново породи паника у джуджето.

- Няма да се наложи. Магнус изглежда достоен. Пък и все още мога да спретна някои изненадващо неприятни неща. Знаеш ли какво е усещането да имаш живи мравки в главата си?

Джуджето не помръдваше или проговаряше. Ройс го претърси. Под дрехите му откри колан с чукове, инструменти за обработка на камъни и кинжал, който привлече вниманието му.

- Опитах се да го копирам - нервно каза джуджето. - Не стана много добре, защото работех по памет.

Ройс го сравни със своя собствен кинжал. На вид бяха доста близки, но остриетата определено се различаваха. Оръжието на Ройс бе направено от почти полупрозрачен метал, който блестеше на светлината, а кинжалът на Магнус изглеждаше тежък и тъп. Ройс изхвърли оръжието му през скалата.

- Имаш великолепно оръжие - каза му джуджето, хипнотизирано от острието, което до преди мигове бе опряно на гърлото му. - Това е острие от Тур, нали?

Ройс не му обърна внимание и каза на Есрахаддон:

- Не го изпускай от очи. Ще се върна по-късно.

* * *

Ариста зае мястото си на балкона над входа на залата в имението заедно с антуража на епископа, съдържащ Саули и страж Луис Гай. Бе много малка ложа, изработена от сурови трупи и дебели въжета, където малцина можеха да се поберат, но Бърнис съумя да се промъкне и застане точно зад нея. Това й висене я правеше не по-малко досадна от комар през нощта.

Ариста нямаше представа какво се случва - малко хора изглежда имаха.

Когато бяха пристигнали, всичко бе в безпорядък. Господарят на имението бе очевидно мъртъв и мястото гъмжеше от селяни. Те бяха прилежно изгонени. Луис Гай и неговите серети въведоха ред и разпределиха стаите в съответствие с ранга. Ней се падна тясна, но самостоятелна стая на втория етаж. Мястото бе ужасно, лишено дори и от един прозорец. На пода бе простряна меча кожа, над леглото се звереше глава на лос, а на стената се мъдреше закачалка от еленови рога. Бърнис бе заета да разопакова дрехите й от сандъка, когато Саули се бе появил и настоял Ариста да се присъедини към него на балкона. Първоначално тя си помисли, че надпреварата започва, но бе всеизвестно, че началото ще бъде поставено привечер.

Хералд пристъпи и наду фанфарата си. Отдолу в двора започна да се трупа тълпа. Някои от притичалите мъже носеха чаши или полуизядени блюда. Един подскачаше, опитвайки се да закопчае панталоните си. Нарастващата публика се сля в маса глави и рамене, всички вперили поглед в балкона.

Архиепископът бавно се изправи. Облечен в дълги избродирани роби, разпери величествено ръце и заговори - дейност, за която стържещият му глас не бе особено подходящ.

- Време е да разясним подробностите за това събитие и разкрием дълбокото дело в което вие, отдадените на Новрон, ще вземете участие; събитие толкова възвишено, че развръзката му ще промени света завинаги.

От по-задните редици се разнесоха оплаквания относно чуваемост-та, но епископът ги игнорира и продължи:

- Зная, че мнозина от вас очакват дуели с мечове или копия по подобие на някакъв зимен турнир. Всъщност онуй, което ще видите, не би било уместно да бъде представено като нещо по-малко от чудо. Някои от вас ще умрат, един ще победи, а останалите ще разгласят пред света.

Ужасно зло тормози това място. Тук при река Нидвалден, на ръба на света, има звяр - но не огромна мечка като тормозилия Гламрендор Осу-алд. Това създание е легендарният гиларабрин, ужас, невиждан от дните на самия Новрон. Чудовище толкова страховито, че дори в онези дни на богове и герои само Новрон - или някой, носещ кръвта му - би могъл да го убие. Ваша задача, вашето предизвикателство ще бъде да сразите звяра и освободите това селце от надвисналото над него древно проклятие.

Сред тълпата се разнесе ропот, сетне архиепископът вдигна ръце, за да я усмири.

- Тишина. Защото още не сте чули каква ще е наградата.

Той зачака, докато тълпата спре да шуми и да се притиска по-близо, за да чува.

- Както казах, гиларабринът може да бъде убит само от Новрон или човек, в чиито вени тече негова кръв. Така че съумелият да надвие звяра не би могъл да бъде никой друг освен правоприемникът на имперската корона, отдавна изчезналият Наследник на Новрон!

Реакцията бе изненадващо тиха. Нямаше овации, нито ликуване. Тълпата изглеждаше зашеметена. Продължаваха да се взират, като че ли очакват още. Архиепископът на свой ред се огледа наоколо, не по-малко удивен от колебанието на събралите се.