Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Ученическият присмех на Ирод за лекотата, с която си бях заслужил титлата „император“, ме засегна на болното място. Както и напомнянето му за забележката на майка ми — това пък засегна суеверието ми. Веднъж, преди много години, тя бе заявила в момент на раздразнение, докато й обяснявах предложението си да прибавя три нови букви към латинската азбука: „Има три съвършено невъзможни неща на този свят: първото е продавниците да се проточат отвъд до Неаполския залив; второто е ти да покориш Британския остров и третото — поне една от твоите чудновати букви да влезе във всеобща употреба.“ И все пак първото невъзможно нещо вече се беше случило — в деня, когато Калигула построи прочутия си мост от Баули до Путеоли и нареди продавници по него. Третото невъзможно нещо можеше да се осъществи в деня, в който пожелаех, стига да поисках разрешението на Сената. А защо не и второто?

Няколко дни подир това получих писмо от Марс с надпис „бързо и поверително“. Марс беше способен управител и почтен човек, макар и несимпатичен за събеседник — сдържан, студен в обноските, неизменно саркастичен, без слабости и пороци. Дадох му тази длъжност в знак на благодарност за важната роля, която беше изиграл преди повече от двадесет години, докато командуваше един легион в Изтока, за да изправим Пизон в съда за убийството на брат ми Германик.

… Моят съсед, приятелят ти дар Ирод Агрипа, както ми съобщават, укрепява Ерусалим. Ти сигурно вече знаеш за това, но пиша ти, за да ти изясня, че тези укрепления, когато бъдат завършени, ще направят града непревземаем. Не желая да отправям обвинения за изменничество към приятеля ти цар Ирод, но като управител на Сирия наблюдавам това с тревога. Ерусалим контролира пътя за Египет и ако попадне в безотговорни ръце, Рим ще бъде в голяма опасност. Ирод уж се страхувал от някакво партско нападение; но той се е предпазил от подобно невероятно събитие посредством таен съюз с царските си съседи на партската граница. Без съмнение ти одобряваш приятелските му умилквания пред финикийците; изпраща огромни подаръци на град Бейрут и строи там амфитеатър, както и портици, и обществени бани. Трудно ми е да си обясня причините, поради които ухажва финикийците. Но, тъй или инак, поне засега първенците на Тир и Сидон, изглежда, не му вярват много. Възможно е да имат основателни причини — това не знам. С риск да те разгневя, аз ще продължавам да ти докладвам за политическите събития в южните и източните райони, които управлявам, веднага щом ги науча.

Неприятно ми бе да прочета писмото и първото ми чувство беше на гняв срещу Марс, загдето нарушава доверието ми в Ирод; но като премислих нещата, изпитах благодарност. Не знаех какво да мисля за Ирод. От една страна, вярвах, че ще сдържи клетвата за вярност, която бяхме положили публично на Форума; от друга — той очевидно беше зает с някакви свои лични кроежи, които у всекиго друг бих сметнал за напълно изменнически. Драго ми беше, че Марс си отваря очите. Не казах за това никому, дори и на Месалина, само отговорих на Марс:

Получих ти известието. Бъди предпазлив. Докладвай за развитието на нещата.

На Ирод му написах лукаво писмо: