Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Какъв велик воин си ти, Маймунке! Достатъчно е да доближиш перото до папируса, да издадеш заповед за някоя битка и — хоп! — знамена се веят, мечове се изтеглят от ножниците, глави се търкалят по тревата, градове и храмове изгарят в пламъци! Какви ли страхотни разрушения ще причиниш, ако един ден се покачиш на някой слон и лично поведеш войската! Спомням си, че веднъж майка ти ми говори за тебе, не кой знае колко обнадеждено, като за бъдещия завоевател на Британския остров. Защо пък не? За себе си аз не замислям никакви военни победи. Мир и сигурност са единственото, за което копнея. Сега се занимавам с това да укрепя владенията си срещу едно вероятно нападение на партите. Киприя и аз сме много щастливи, добре сме, а също и децата. Учат се да бъдат добри евреи. Учат се по-бързо от мене, защото са по-млади. Между другото не ми харесва този Вибий Марс, новият ти управител на Сирия. Страхувам се, че в някой от близките дни ще се спречкаме, ако не престане да си завира носа в моите работи. Съжалих, когато мандатът на Петроний изтече: чудесен човек. Бедният Силас все още е в тъмница. Дадох му най-добрата възможна килия и му разреших да си пише каквото му е на душата, та да излива възмущението си от моята неблагодарност. Но не на пергамент или папирус, разбира се, а на восъчна плочка, та като стигне до края на някоя жалба, да трябва да изтрие писаното, преди да подхване новата.

Тук сред евреите си много обичан и острите изрази в писмото ти до александрийците не ги засегнаха: евреите умеят да четат между редовете. Научих от приятеля си алабарха Александър, че било размножено из всички квартали на Александрия със следния надпис от градския префект:

Прокламация от Луций Емилий Рект

Понеже населението поради своята многобройност не може да присъствува на изчитането на това най-свято и благородно писмо до града, сметнах за необходимо да го изложа публично, тъй че всеки читател да може да се възхити на величието на нашия бог Цезар Август и да изкаже благодарност за доброжелателството му към града ни.

Четиринадесетият ден на август, във втората година от управлението на Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, император.

Ще те направят бог, колкото и да не искаш; но ти си гледай здравето и настроението, храни се добре, спи дълбоко и никому не се доверявай.

РАЗБОЙНИКА