Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Вероятно ще последвам съвета ти за Британия, мой мили Разбойнико, и ако наистина нахлуя в този нещастен остров, сигурно ще яздя на гърба на слон. Това ще е първият слон, видян в Британия, и без съмнение ще извика всеобща възхита. Драго ми е за добрите новини от твоето семейство; не се тревожи от партско нападение заради тях. Ако чуя тревожни вести откъм оная страна, веднага ще повикам от Лион чичо ти Антипа да потегли и да потуши вълненията, облечен в своята седемдесетхилядна и първа ризница, тъй че, знаейки това, Киприя може да спи спокойно през нощта, а и ти можеш да спреш работата по укрепването на Ерусалим. Ние не желаем Ерусалим да е прекалено укрепен, нали? Представи си, те твоите разбойниии-братовчеди от Идумея внезапно връхлетят там и успеят да влязат в Ерусалим, преди да си построил последния бастион — тогава никога не бихме съумели да ги изтикаме обратно — дори и с помощта на обсадни машини и костенурки и стеноломи, — а какво ще стане с търговския ни път към Египет? Съжалявам, че не харесваш Вибий Марс, Как върви строежът на амфитеатъра ти в Бейрут? Ще последвам съвета ти и не ще вярвам на никого освен на милата ми Месалина, на Вителий, на Руфрий и на моя стар съученик Разбойника, на чиито самообвинения във вероломство нито съм вярвал, нито някога ще повярвам и на когото винаги с обич ще се подписвам

МАЙМУНКАТА

Ирод ми отвърна с присъщия си закачлив тон, сякаш не го беше грижа за укрепленията, но сигурно е разбрал, че шеговитото ми писмо съвсем не е било шеговито; и сигурно е разбрал също така, че Марс ми е писал за него. Марс ми отговори накратко на късото писмо, съобщавайки, че работата по укрепленията била преустановена. (42 г. от н.е.)

Встъпих във второто си консулство през март, т.е. на Нова година, и се отказах от него два месеца след това в полза на сенатора, който беше наред: твърде зает бях, за да губя време с обязаностите, които изискваше. Това бе годината, в която се роди дъщеря ми Октавия, в която стана въстанието на Винициан — Скрибониан и в която присъединих Мавритания към империята като провинция. Първо ще разкажа накратко какво се случи в Мавритания. Мавританците отново се бяха вдигнали под водителството на един способен военачалник, наречен Салаб, който ги бе предвождал и в предишните битки. Павлин, който командуваше римските войски, пресече страната чак до Атласките планини, но не успя да се срещне със самия Салаб и претърпя големи загуби от засади и нощни нападения. Междувременно срокът на командуването му бе изтекъл и той трябваше да се завърне в Рим. На негово място дойде един Хосидий Гета, когото аз посъветвах, преди да потегли, за нищо на света да не позволява Салаб да се превърне във втори Такфаринат. (Такфаринат беше нумидиецът, който по времето на Тиберий бе спечелил на трима римски пълководци лаврови венци за това, че им бе позволил да го победят в привидно решителни битки, но който винаги се появяваше отново начело на преустроената си армия веднага щом римските войски се изтеглеха обратно; тъй или иначе, четвърти пълководец приключи историята, като успя да хване и лично да убие Такфаринат.) Казах на Гета:

— Не се задоволявай с частични успехи. Открий главните сили на Салаб, разбий ги и убий или плени Салаб. Ако трябва, гони го из цяла Африка. Ако избяга навътре в страната, гдето разправят, че главите на хората растели изпод мишниците им, добре тогава — последвай го и там. Лесно ще го познаеш, защото неговата глава ще е на друго място.

Казах още на Гета: