Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

— Не ще се опитвам да направлявам действията ти: но само един съвет — не се оставяй да те обвързват установените походни военни правила, подобно на Августовия генерал Елий Гал, който тръгнал да завоюва Арабия, сякаш Арабия е втора Италия или Германия. Натоварил войниците си с обичайните окопни сечива и с тежки снаряжения вместо с тулуми за вода и допълнителни хранителни дажби, та дори помъкнал и обоз от обсадни машини. Когато войниците започнали да страдат от колики и взели да си преваряват водата, която вадели от кладенците, за да я пият спокойно, Елий се появил и се развикал: „Какво! Варите си водата! Ни един истински римски войник не преварява водата! Как, палите си огън със сухи фъшкии? Нечувано! Римските войници или събират съчки, или изобщо не палят огън.“ По-голямата част от войската му загинала. Вътрешността на Мавритания също е опасна област. Приспособи тактиката и екипировката си според природните условия.

Гета последва съвета ми в най-буквалния смисъл. Подгони Салаб от единия до другия край на Мавритания, два пъти го срази, като при втория път за малко не го улови. Тогава Салаб побягна в Атласките планини, прекоси ги и влезе в изоставената пустиня отвъд тях, нареждайки на войските си да бранят прохода, докато той събере подкрепления от своите съюзници, пустинните номади. Гета оставил една войскова част до прохода, а с най-издръжливите си войници се промъкнал през друг един, по-труден проход няколко мили по-далеч и продължил да търси Салаб. Взел със себе си толкова вода, колкото можели да носят войниците и мулетата, намалявайки екипировката до минимум. Надявал се, както писа сетне, да намери някъде вода, но следвал Салаб на зигзаг през пустинните пясъци в продължение на повече от двеста мили, за да стигне накрая до някакви трънливи храсти. Водата започнала да се свършва и хората да се изморяват. Гета прикрил тревогата си, но осъзнал, че дори и да успее да се изтегли веднага и да се откаже от намерението да залови Салаб, нямал достатъчно вода, за да се върне обратно. Атлас бил на сто мили далеч и само някакво божествено чудо можело да го спаси.

Когато настане суша тук в Рим, знаем как да увещаем боговете да пратят дъжд. Има един черен камък, наречен Капещият камък, взет още от етруските и прибран в един храм на Марс, вън от града. Отиваме в свещена процесия, внасяме го в стените на града, където го поливаме с вода, пеем литургии и принасяме жертви. След това винаги вали — освен когато се направи грешка в ритуала, както често се случва. Но Гета нямаше Капещ камък, затова бил съвсем объркан. Номадите са свикнали да карат без вода по цели дни и освен това познават местността. Започнали да ограждат римските войски; убили, съблекли и се гаврили с неколцина от нашите изоставащи войници, които жегата била подлудила.

Гета имал един чернокож ординарец, който бил роден в тази същата пустиня, но бил продаден в робство на мавританците. Той не можел да си спомни къде се намира най-близката вода, защото го продали, докато бил съвсем малко дете. Ала казал на Гета:

— Генерале, защо да не се помолим на отеца Гуа-Гуа!

Гета запитал коя е тази личност. Човекът отвърнал, че това бил богът на пустинята, който дарявал дъжд в сушаво време. Гета рекъл:

— Императорът ме посъветва да съобразявам тактиката си със страната. Кажи ми как да умилостивим отец Гуа-Гуа и ще го сторя незабавно.

Ординарецът му казал да вземе едно малко гърне, да го зарови до шията в пясъка и да го напълни с бира, изричайки, докато върши това: „Отче Гуа-Гуа, предлагаме ти бира.“ След това войниците трябвало да напълнят съдовете си за пиене с всичката питейна вода от водните тулуми и да оставят само толкова, колкото да намокрят пръстите си и да пръснат наоколо. После всички трябвало да пеят, да танцуват и да боготворят отец Гуа-Гуа, като пръскат водата и изпият до дъно меховете. Сам Гета трябвало да припява: „Както тази вода се пръска, тъй да завали дъждът! Изпихме и последната си капка, отче. Нищо не остана. Какво да правим сега? Пийни си бира, отче Гуа-Гуа, а на нас, твоите деца, си пусни водата, иначе ще умрем!“ Защото бирата е силен мочогон и тези номади имат същите геологически схващания като древните гърци, които са смятали, че когато вали, Юпитер си пуска водата; тъй че същата дума (с малка разлика в рода) се употребява от гърците и за Небесни селения, и за нощно гърне. Номадите смятали, че техният бог ще бъде подмамен да си пусне водата във формата на дъжд, ако му предложат да пие бира. А пръскането на водата подобно на нашите очищения, трябвало да му напомни как пада дъждът, в случай че е забравил.