Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

— Уважаеми сенатори, преди да ви прочета това писмо, трябва да ви кажа, че съм твърде склонен да приема исканията, изложени в него, и с радост бих посрещнал почивката и сигурността, които, малко строго, то ми обещава. Единствената причина всъщност, която ме кара да отклоня предложенията, направени ми от този Фурий Камил Скрибониан, е дълбоката увереност, че страната ще отиде към по-зле, вместо към по-добре, ако го сторя. Признавам, до миналата година бях срамно неумел в изкуството да управлявам, както и в правните и военни процедури; и макар с всеки ден да ставам по-вещ, образованието ми все още куца. Няма човек на моята възраст и от моя ранг, който да не е в състояние да ме научи на многобройни технически дреболии, за които аз съм пълен невежа. Но това е по вина на лошото ми здраве и на лошото мнение, което моето блестящо — и сега отчасти обожествено — семейство имаше за умствените ми способности, докато бях момче; то не се дължи на нежелание да изпълнявам задълженията си към моето отечество. И при все че никога не съм очаквал да бъда издигнат на отговорна работа, аз се усъвършенствувах в науките със, надявам се да го признаете, похвално приложение. Позволявам си свободата да заявя, че близките ми бяха сбъркали: аз никога не съм бил умствено недоразвит. Спечелих си устното свидетелство в този смисъл от божествения Август малко след посещението му при Постум Агрипа на неговия остров и от благородния Азиний Полион в Аполоновата библиотека три дни преди неговата смърт — който обаче ме посъветва да си наложа маската на глупостта, подобно на първия Брут, като предпазна мярка срещу някои личности, които биха поискали да ме премахнат, ако се покажех твърде развит умствено. Моята съпруга Ургуланила, с която се разведох заради мрачния й нрав, невярност и грубиянство, и тя си направи труда да отбележи в завещанието си — бих могъл да ви го покажа, ако желаете — своето убеждение, че не съм глупак. Последните думи на богинята Ливия Августа към мен, на смъртното й ложе, или по-скоро би трябвало да кажа „малко преди нейното обожествяване“, бяха: „И като си помисля само, че съм те смятала за глупак.“ Признавам, че сестра ми Ливила, майка ми Антония Августа, племенникът ми, покойният император Гай, и чичо ми Тиберий, неговият предшественик, до края не промениха лошото си мнение за мене; и че двамата документираха това в официални писма до Сената. Чичо ми Тиберий ми отказа място сред вас, обосновавайки се с това, че всяка реч, която бих произнесъл, не ще бъде друго освен изпитание за вашето търпение и загуба на вашето време. Племенникът ми Гай Калигула ми отреди място тук, защото му бях чичо, а той искаше да се покаже великодушен. Но разпореди аз да се изказвам последен при всички дебати и заяви в една своя реч, която, ако не си спомняте, бихте могли да намерите в архивите, че ако някой сенатор има желание да облекчи естествените си нужди по време на заседание, би го помолил за в бъдеще да бъде тъй благовъзпитан, щото да се сдържа и да не отвлича вниманието, като се измъква по средата на някоя важна реч — неговата собствена например, — и да изчака, докато знакът за всеобщо разсейване на вниманието бъде подаден от консула с извикването на Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик (както ме знаеха тогава) за изказване по въпроса. Вие, помня, се вслушахте в съвета му, предполагайки, изглежда, че аз съм лишен от всякакви чувства, или мислейки, че те тъй често са били наранявани преди това, щото вече съм изцяло брониран, като безкрилия дракон на Тиберий; а може и да сте били единодушни с племенника ми, че наистина съм малоумен. Обаче упоменатите мнения за противното, изказани от двете божества — Август и Ливия, за които обаче ще трябва да повярвате единствено на мен, тъй като никъде не са зарегистрирани в писмена форма, — тежат безусловно повече от мненията на стотици смъртни, нали? Принуден съм да приема като богохулство всяко мнение, противоположно на тяхното. Наистина днес богохулството не е криминално престъпление — това го променихме; но то във всички случаи е проява на лошо възпитание и може да се окаже опасно, ако стигне до ушите на боговете. Освен това и чичо ми, и моят племенник загинаха от насилствена смърт и не бяха оплаквани и речите и писмата им вече не се цитират с онова уважение, с което се цитират речите и писмата на бога Август, а и по-голяма част от законодателството им бе анулирано. В своето време те бяха лъвове, уважаеми сенатори, но сега са мъртви, а според думите на еврейската поговорка, която божественият Август обичаше да повтаря — чул я беше от цар Ирод Велики на Юдея, чието остроумие той високо ценеше, както аз ценя остроумието на внука му цар Ирод Агрипа — „Живото куче струва повече от един мъртъв лъв“. Аз не съм лъв — вие знаете това. Но смятам, че не се оказах лошо овчарско куче; затуй твърдението, че непоправимо съм объркал държавните работи или че съм идиот, е, струва ми се, обида по-скоро към вас, отколкото към мене, защото вие ми наложихте монархията и многократно след това сте ме поздравявали за моите успехи и сте ме дарявали с много и големи почести, включително и с титлата Баща на Отечеството. Ако бащата е идиот, то в такъв случай децата са наследили недостатъка му, нали?