Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Сега е септември, през четиринадесетата година на моето управление. Неотдавна Барбил разчете хороскопа ми и се страхува, че ми с съдено да умра към средата на следващия месец. На времето Трасил ми беше казал съвсем същото: според него ще живея шейсет и три години, шейсет и три дни, шейсет и три нощи и шейсет и три часа. Това прави точно тринадесети, идния месец. Трасил беше много по-категоричен от Барбил: помня, че ме поздрави за тази комбинация от умножени седмици и деветици — било нещо забележително, както каза. Е, добре — готов съм да умра. В съда тази сутрин помолих адвокатите да се съобразяват с напредналата ми възраст; казах им, че другата година не ще бъда сред тях и тогава могат да се държат с приемника ми както си щат. Заявих на съда, по повод на една благородничка, обвинена в прелюбодеяние, че вече съм се женил на няколко пъти, че всяка от съпругите ми на свой ред се оказвала лоша, че съм ги търпял за известно време, но не за дълго: досега съм се развел с три. Агрипинила ще научи за това. (54 г. от н.е.)

Нерон е седемнайсетгодишен. Разхожда се с превзетата скромност на високопоставена уличница, от време на време отмята парфюмираната си коса от очите; или с престорената скромност на високопоставен философ от време на време поспира да размисли в усамотение, сред група възхитени благородници — десния крак изхвърля напред, главата му клюмва на гърдите, лявата му ръка е свита в лакътя, дясната вдигната нагоре, а върховете на пръстите му леко допират челото, сякаш е дълбоко вглъбен. Миг след това изрича някоя блестяща епиграма или куплет с дълбока сентенция; но това не са негови неща — Сенека си печели хляба, както се казва. Пожелавам приятелите на Нерон да му се радват. Пожелавам да му се радва и Рим. Пожелавам да му се радват и Агрипинила, и Сенека. Научих частно, чрез сестрата на Сенека (тайна приятелка на Нарцис, която ни дава безброй полезни сведения за най-новия любимец на народа), че нощта преди Сенека да получи нареждането ми за връщането си от Корейка, той сънувал, че е станал възпитател на Калигула. Приемам това като знамение.

На Нова година повиках Ксенофонт и му поблагодарих, че ме е задържал тъй дълго жив. А след това изпълних обещанието си към него, макар уговореният петнайсетгодишен срок все още да не е изтекъл, и издействувах от Сената постоянно освобождаване от данъци и военна повинност на сънародниците му от остров Кос. В речта си разказах подробно за живота и делата на мнозина прочути лекари от Кос, които твърдят, че произхождат от бога Асклепий, и компетентно обсъдих разновидните им лечебни методи; завърших думите си с бащата на Ксенофонт, който е бил полеви хирург при баща ми по време на германските му войни, и със самия Ксенофонт, когото възхвалих най-много от всички. След няколко дни Ксенофонт поиска разрешение да остане при мен още няколко години. Не ми отправи молбата с уверения за вярност или благодарност, или пък за обич, макар да съм направил много за него — колко невиждано сдържан е този човек! — а уж защото дворецът му бил много удобен да прави там медицинските си изследвания!

Истината е, че когато оказах на Ксенофонт тази чест, разчитах на него да ми помогне да доведа до края един план, който изискваше най-голяма тайна и мълчание. Това бе дан, която дължах на себе си и на моите предци: не беше друго, а спасяването на моя Британик. Нека сега направо да ви обясня защо тъй очевидно предпочитах Нерон пред него, защо му дадох такова старомодно образование, защо го пазех тъй внимателно от дворцовата зараза, от досега с покварата и ласкателството. Преди всичко знаех, че на Нерон е съдено да управлява като мой приемник, да продължи проклетото дело на монархията, съдено му е да опропасти Рим и да си заслужи вечна омраза, да бъде последният от лудите Цезари. Да, всички ние сме луди, ние — императорите. Започваме като нормални, подобно на Август и Тиберий и дори Калигула (макар да имаше зъл характер, отначало и той бе нормален), но монархията ни подлудява. „След смъртта на Нерон Републиката непременно ще бъде възстановена“ — разсъждавах аз; и възнамерявах Британик да е оня, който ще я възстанови. Но как да оцелее Британик под управлението на Нерон? Нерон сигурно ще го убие, ако остане в Рим, както Калигула бе осъдил на смърт Гемел. Реших, че Британик трябва да бъде прехвърлен на някое безопасно място, където да израсне добродетелен и благороден, подобно на Клавдиите от древността, и да поддържа в сърцето си огъня на свободата.